Спри, постой още малко.
Нека запомня лицето ти.
Да запечатам очите ти.
Да докосна косите ти.
Да поплача за последен път.
Да хвана ръцете ти.
Дори да си открадна прегръдка от теб.
Да си взема малко от аромата ти.
За спомен.
За да напомя за времето, когато още обичах.
YOU ARE READING
The pain of past life
Poetry"Обградих сърцето си с високи стени, за да не бъде разбито отново. Не бих понесла това." |Четвърто място в категорията "Водопад от вдъхновение" в The glass awards 2018|
