Изтощена съм.
От лъжи.
От пропилени втори шансове.
От собствения си живот.
От преструвки.
От бягство.
Все още бягам.
От реалност, хора, мъка.
Докъде бих стигнала така?
Искам само да се спра.
Да си почина.
Но не мога. Не бива.
YOU ARE READING
The pain of past life
Poetry"Обградих сърцето си с високи стени, за да не бъде разбито отново. Не бих понесла това." |Четвърто място в категорията "Водопад от вдъхновение" в The glass awards 2018|
