Всеки ден виждам едно момиче.
Момиче в черно със спусната тъмна коса.
Тъжно момиче.
Колко добре ме отразява огледалото.
Но явно само то вижда истината.
Нали такива са огледалата...
Дните се нижат един след друг.
Момичето се затваря все по-дълбоко.
В себе си.
YOU ARE READING
The pain of past life
Poetry"Обградих сърцето си с високи стени, за да не бъде разбито отново. Не бих понесла това." |Четвърто място в категорията "Водопад от вдъхновение" в The glass awards 2018|
