Преди изгрева небето се облива в своята кръв.
Нощта умира за пореден път.
Отстъпвайки място на новия ден.
Новата зора.
Новото.
Нещо, което душата ми не може да стори.
YOU ARE READING
The pain of past life
Poetry"Обградих сърцето си с високи стени, за да не бъде разбито отново. Не бих понесла това." |Четвърто място в категорията "Водопад от вдъхновение" в The glass awards 2018|
