Kiss me || Bg story

Липсваш ми...

Събудих се. Нещо шумолеше навън. Станах от леглото. Вече бе тъмно навън. Опитах се да видя какво има. Нещо или някой стъпваше по изпопадалите листа. Беше, като че ли, човек. Може би мъж. Но беше с качулка. Черен суитшърт. Панталон в същия цвят. Поне така предполагам. Не можех да различа нюансите в тъмнината. Какво? Уцели прозореца ми с нещо. И пак. И пак. Погледна нагоре. Гледаше вътре. След прозореца. Като че ли, в стаята. Видя ме. Логика, Сара. Бях забравила, че шибаната лампа свети. Избяга. Кой беше? Защо, за Бога, ми целеше прозореца? Какво искаше? И защо избяга?

Останалата част от вечерта мина скучно. Дори не си докоснах телефона. Взех си нещо за ядене от хладилника. Пуснах си музика, писах домашното по математика. Прибрах няколко учебника и няколко тетрадки в раницата си и се отправих към спалнята. Взех си кърпа и тръгнах към банята. Имах нужда от дълъг и горещ душ. Пуснах водата. Беше толкова гореща, че се усещаше като студена. Но ме караше да се чувствам добре. Отпускаше ме. Всяка капка напрежение се отмиваше от тялото ми. На нейно място идваше спокойствие. Водата започна да изстива. Стана хладна и неприятна. Спрях я и взех кърпата си от закачалката. Увих я около тялото си и се върнах в спалнята. Тереза вече се бе прибрала. Беше пуснала телевизора и слушаше музика. Каза ми нещо. Не я слушах. Бях изключила. Не исках да чувам и да виждам никого.

Тереза, или Теса, е една от най-добрите ми приятелки вече две години. И за същия период от време живеем заедно. Винаги е била до мен. За абсолютно всичко. Не я понасям на моменти, но я обичам повече от всичко.

Започна да ме преследва из стаите. Не й обръщах особено внимание. Питаше как съм и какво ми има. Защо не говоря. Защо не я отразявам изобщо.

-Сара, говори с мен!

-Какво да говоря? Какво искаш? Ето, говоря! Доволна ли си?!

-Не ми викай!-ядоса се и ми се развика на свой ред, но бързо се успокои и заговори по-тихо,- Кажи ми какво ти е?

-Нищо ми няма-отсякох студено.

-Да бе да. Сигурно. За това търчиш наляво-надясно без да ме забелязваш цяла вечер?

-Ами, да.

-Хайде де, кажи ми.

-Няма какво да ти кажа. Всичко ми е наред. Повече от добре съм.- водата ме бе успокоила, но с излизането от банята нервите ми скочиха до небесата.

-Дерек ли е направил нещо?

-Не знам, попитай него, не мен.

-Ама ти сериозно ли?! Я стига с тези детинщини. Кажи ми какво ти е!

-Не разбра ли че ми няма нищо. Нищо ми няма и това е.- не издържах, бях на ръба. Усещах как капчици сълзи напират в очите ми и съвсем скоро ще се търкулят по бузите ми. Не исках да ме вижда така. Не обичам никой да ме вижда така. Слаба. Нищожна. Без сила. Без самообладание. Изтичах в другата стая и й казах да не влиза, под предтекст, че ще се обличам. Загледах се през прозореца. Навън не се виждаше почти нищо. Само тъмнина и сенките на по-близките борови дървета. На места блещукаха свтлинки от прозорците на отсрещния блок. Бяха бледи. Почти незабележими.

Бях попаднала в нещо като транс в продължение на сигурно 5 минути. Гледах някъде напред. Някъде в далечината. Дори по-далече от огромната десет етажна сграда пред погледа ми. Мислено бях някъде в планината. На високо. Прохладно. Усамотено. Нямаше никого. Само аз и природата около мен. Зеленина обливаше всичко наоколо. Чувствах се на мястото си. Бях, като че ли, у дома. Спокойствието ме обзе. Не чувствах никакво напрежение. Нервите бяха изчезнали. Или просто бяха останали някъде назад в съзнанието ми.

Исках да си остана там. Сама. Но нещо ме върна обртно в стаята, в която се намирах. Някой звънеше на вратата. Теса се провикна през стаите. Каза ми да отворя аз, защото тя имала някаква работа и не може. Отправих се към вратата. Отключих. Отворих вратата.

-Какво правиш тук?- не знам дали бях по-изненадана или ужасена да видя точно този човек тук. Как изобщо знае къде живея.- Махай се!

-Искам само да поговорим..

-Няма за какво да говорим! Чао- опитах да затръшна вратата, но той бе прекалено силен и я задържа с ръката си.

-Не сме се виждали отдавна. Трябва да поговорим...

-Няма за какаво да говоря. Особено с теб.

-Напротив. Има.

-И за какво?

-Ами, за нас... Липсваш ми....

Ето ме...отново след дълго отсъствие, но, ето ме. Главата не е нищо особено. Дори не бях сигурна дали да я кача, но реших все пак да я публикувам. Надявам се да ви хареса, поне малко.... И да имате търпение да дочаката и следващата глава😂 Ще се радвам ако гласувате и коментирате главата. До скоро!!❤