Продължихме изкачването нагоре. Не след дълго бяхме там. Най-отгоре. На най-високото възможно място. Виждаше се целият град. Всички високи сгради, дори по-ниските, трафикът по улиците, железопътните линии, другите хълмове, горите извън града, както и близките населени места. Бях удивена от тази прекрасна гледка. Винаги съм се очаровала от динамиката на големия град, но сега всичко изглеждаше толкова уравновесено и спокойно, сякаш бях на хиляди километри от шума, но в същото време той бе под мен. Чувах го. Усещах го.
Две ръце изненадващо се увиха около кръста ми иззад мен. Облегнах глава назад към рамото му. Бавно придвижих ръцете си по неговите. Стояхме така. Мълчаливо.
-Разкажи ми нещо за себе си. Нещо, което не знам...-изрече тихо в ухото ми.
-Ами, аз...не знам. Няма много интересни неща около мен.
-Не ми пука. Кажи ми нещо. Просто нещо.
-Просто нещо... Не искам да оставам тук след като завърша. Искам да се махна от тук. Да отида надалече.
-Къде??
-В Щатите. В Калифорния.
-Защо там? Защо не Англия?
-Защото там е топло. Тук не, нито в Англия.
-Можеш да отидеш в друг щат. Защо Калифорния тогава?
-Защо не? Искам там. Искам в Лос Анджелис.
-Там е пренаселено. Много хора, много мечти, много разочарования.
-Гледай позитивно. Аз ще успея. Ако не ми се получат нещата с програмирането, ще пробвам актьорско майсторство.-той започна да се смее. Много. Прекалено много.
-Защо ми се смееш? Не се бъзикам! Наистина го мисля. И най-вече вярвам!
-Радвам ти се...не ти се смея за друго. Харесва ми това, че си си го наумила и си сигурна, че ще стане..
-Ще видиш, че ще стане!
-А ако не стане??-попитам ме закачливо.
-Ако не стане...хмм...ще стана стриптийзьорка. Какво мислиш??
-Тогава със сигурност няма да позволя да скъсаме.
-Ха-ха-ха много смешно.
Изведнъж ме пусна, а в следващия миг ме обърна към себе си. Приближи се към мен. След това още. И още. Наведе се леко надолу, за да може да стигне устните ми със своите. Целуна ме. Бавно. Нежно. Внимателно. сякаш ще се счупя, ако бъде по-груб. Ръцете му се движеха по шията ми. Гъделичкаше ме. Едвам се сдържах да не се засмея. Но в същото време ми беше повече от приятно. Повече от хубаво. Леко се отдръпнах назад. Той ме последва и направи същото.
YOU ARE READING
Kiss me || Bg story
Ficção Adolescente-Тази твоята коса вече ме дразни. Не мога да те целуна даже без да се разпилее по лицето ми.- Засмях се. Косата ми отново беше навсякъде по него. -Ще свикнеш.. -Колкото и да ме дразни я обичам. Обичам и теб. Повече от всичко. А сега ме целуни отно...