Kiss me || Bg story

Съжалявам...

Телефонът ми продължава да вибрира. Мамка му. 

- Теса- почти изкрещявам в слушалката, знаейки, че най-накрая мога да чуя поне гласа й.

- Сара! Как си? Аз, извинявай, не знам какво стана, не биваше да става така. Вината е моя..- подсмърча на слушалката. Какво? 

- За какво ми се извиняваш? Та ти беше отвлечена. Не си виновна за нищо. Виновен е този, който ти го причини. Само да ми падне и ще...

- Не е така. Вината е моя, Сара.

- Какво? За какво говориш? 

- Аз.. не мога да ти кажа повече в момента. Просто искам да знаеш, че съжалявам безкрайно много за случващото се.

- Случващото се? Та то вече се случи. Вече си добре. Няма за какво да  се притесняваш. Всичко ще е наред.

- Съжалявам...- изхлипа последно и затвори. 

Какво? Моля? Имам лошо предчувствие. Отново не знам какво се случва. И Теса определено не ми помага в случая. 

Чак сега забелязвам, че навън е тъмно. Колко е часът, за Бога? Четири и половина? Какво? Защо е будна по това време? 

Дерек ми е звънял преди двадесет минути. Ъ? Не разбирам. Въобще.

- Ало, Дерек?

- Сара, добре ли си?

- Ами да, мисля, че да. Поне бях до преди малко. Ако знаеш какво стана...

- Ще ми разкажеш след малко. Сега моля те, искам да отидеш до прозореца и да ми кажеш виждаш ли синя кола отвън. 

- Ъ, защо?

- Просто го направи, бързо.

- Но, Дерек...

- Давай!

-Добре, добре. Да има синя кола. Доволен?

- Събуди баща си.

- Какво? Ти си луд. Няма да го будя по това време.

- Теса важно е. В опасност си.

- Параноичен си, Дерек. Нищо ми няма, спокойно.

- Сара, слушай ме поне веднъж, мамка му.

- Виж, разбирам ,че се притесняваш за мен покарай станалото с Теса, но моля те, не изперквай толкова, защото дори не знам как да реагирам. 

- Не съм параноичен и не изперквам или каквото и да е там. Просто ми се довери и ме слушай.