Kiss me || Bg story

-Намерили са я, Дерек.

-Телефонът й. Изключен е, Сара. 

-Не, не е. Говорихме преди малко. Не е изключен.

-Не могат да го проследят.

-Как така? Има толкова много начини да се намери.

-Сара, не могат да проследят телефона й. 

-Аз, аз... Говорих с родителите й, казаха да им звъннеш. Искат да знаят възможно най-много. Не им казах почти нищо. Та, аз не знам почти нищо.

-Добре, успокой се, ще им се обадя веднага. Дръж телефона си до теб, ще ти се обадя веднага, ако разбера нещо ново.

Затвори. Аз отново стоях сама. Насред стаята. Седнала на земята. Не знаеща какво се случва около мен. Главата ме боли. Слепоочията също. Телефонът звъни. Изкарва ме от транса. Непознат номер.

-Здравей, сладкишче. 

-Кой се обажда? Итън, ако това е дело на твоя болен мозък, кълна се че няма да живееш още дълго.

-Не е Итън, сладкишче, стани от земята, студено е. Не те искам болна.

-От къде знаеш, че съм на земята? Кой си ти?

-Просто зная. А кой съм аз ти вече знаеш.

-От къде знаеш къде съм и коя съм? Защо отвлече приятелката ми? Къде е тя? Посмей да я нараниш и ще съжаляваш вечно.

-Как бих могъл да нараня такова ангелче, сладкишче? Не съм способен на такова нещо. Знаеш ли, тук ще й хареса. И на теб ще ти хареса. Има време. Ще видиш колко е приятно тук. И в моята компания най-вече.

-Що за извратеняк си ти?

-Не плачи, сладкишче, спиралата ти се размазва, не е правилно да се размазва така. Ще ти покажа правилния начин.

-Спри да ми говориш така, извратен простак. Кажи ми къде е Теса.

-Теса. Теса е тук. При мен е.

-Защо ми звъниш?

-Исках да те предупредя, че ако ченгетата започнат да я търсят няма да е в нейна полза.

-Посмей да й направиш нещо, ще те...

-О, ще й направя, но ще й хареса. На теб също ще ти хареса, сладкишче.

Затвори. Що за загорял чичка е това?! От къде ме вижда, мамка му. Щорите са спуснати. Няма от къде. Отново стоя сама. Оглеждам се предпазливо във всяка една посока. Отивам в спалнята си. Тръшвам се на леглото и просто стоя. Стоя, стоя, стоя и нищо. Времето е спряло, гледам часовника през 5 минути, като че ли, а всъщност през 30 секунди. Никой не се обажда, телефонът ми стои до мен и нищо. Дерек все още го няма. Имам чувството, че му отнема прекалено много време, за да дойде. Баща ми не звъни, няма новини около Теса вероятно. А аз се побърквам отново.