-Ало! Тате! Спиш ли? Трябва ми помощ!
-Какво има Сара? Какво е станало та звъниш по това време?
-Тате, Теса.... Тя... Няма я...
-Как така я няма? Къде е?
-Не знам. Обади ми се. Беше изплашена, плачеше по телефона. Не се е прибирала след училище. Каза, че някой я е сграбчил отзад и не помни нищо след това.
-Звъня ли на родителите й?
-Не съм. Звъннах първо на теб. Полицията не може ли да направи нещо?
-Не съм сигурен, че ще могат, Сара.
-Не могат ли да проследят телефона й? Или да намерят някакви улики?
-Това не е криминален филм, скъпа. В реалността не е толкова лесно. Ще звънна на един колега. Той може би ще може да направи нещо по въпроса. През това време искам да се обадиш на Лиса и Нейт и да им кажеш какво се е случило. Чу ли?
-Искаш аз да кажа на родителите й?
-Да, ти си последният разговарял с нея човек. А и си най-добрата й приятелка. Най-подходящия човек си. Ти можеш, скъпа. Вярвам в теб!
-Добре, добре.
-Ще ти звънна след като съм говорил. Дръж телефна си при теб.
-Добре, чао.
Затворих. Паниката ме обземаше все повече и повече с всяка изминала секунда. Страх ме бе да се обадя на Лиса. Какво да й кажа? "Съжалявам, че те будя, но дъщеря ти не се е прибирала след училище. Чухме се по телефона. Плачеше и молеше за помощ". Как се съобщава нещо подобно, за Бога?!
Събрах сили и кураж. Придвижих пръст леко по екрана на телефона и набрах номера. Чаках, чаках. По дяволите, защо не вдига?!
-Да?!
-Госпожо Томпсън, обажда се Сара.
-Какво е станало, Сара?
-Ами, става дума за Теса.. Тя, не знам къде е.
-Как така?- жената започна да се притеснява. Усещаше се в гласа й. Не успяваше да го прикрие.
-Не се прибра след училище. Звънях й стотици пъти и не отговаряше. Най-накрая ми вдигна. Плачеше. Говореше много тихо. Каза ми, че докато се е прибирала някой я е отвлякъл. Каза, че не помни друго.
-Не ти ли каза къде е? Какво има около нея? Нещо за човека?
-Не, не каза нищо. Каза, че е много тъмно. Затвори бързо, защото каза, че някой идва и ще разбере, че има телефон в себе си.
YOU ARE READING
Kiss me || Bg story
Teen Fiction-Тази твоята коса вече ме дразни. Не мога да те целуна даже без да се разпилее по лицето ми.- Засмях се. Косата ми отново беше навсякъде по него. -Ще свикнеш.. -Колкото и да ме дразни я обичам. Обичам и теб. Повече от всичко. А сега ме целуни отно...