Нов ден. Ново начало. Глупости. Всичко си е същото и ние сме си същите. Училището също си е същото и убива цялото ми желание за живот. Господин Пиърс отново е в лошо настроение и е решил, че ще скапва и нашето с безкомпромисното си изпитване.
-Тереза Грийн, на дъската.
Настъпи гробовна тишина, всички в стаята знаеха какво се е случило. Явно само този индивид не беше разбрал.
-Ъ, не е на училище днес- извиках срещу него, опитвайки се да сдържа гнева и сълзите, които бяха на път да се излеят срещу него.-Защо?-навлизаше в опасни за физическото си здраве води. Нервите ми бяха обтегнати максимално.
-Семейни причини- някой ме изпревари. Нямах възможност да излея яда си върху учителя, за това насочих вниманието си върху човека, който ми попречи. Светла коса, тъмни очи, висок и чаровна усмивка. Моят любимец! Възможно най-дразнещото същество в класа. Нейт. Център на вниманието, душата на компанията, цапнат през устата и винаги циничен. Стрелнах му бърз смразяващ поглед, с цел да го убия на място, а той просто ми се усмихна и заби поглед отново в телефона си. Мамка му, искам и аз да съм толкова корава.
***
-Би ли ми подала синята купа от втория рафт?
-Тази ли?
-Да, не, чакай, не тази, тази вляво.
-Добре де, като те питам поне поглеждай, обърквам се.
Събота. Вече съм вкъщи. Майка ми отново е решила да експериментира в кухнята, а аз вече се чудя дали да не й кажа, че съм на диета и да пропусна днешния шедьовър.
-Обели ми морковите и ги нарежи на кубчета- имам чувството, че умишлено намира работа и на мен, за да ме разсейва от мислите за Теса и това как все още не мога да я видя. Разбирам, че е загрижена и иска да ми помогне, но ме вбесява все повече с всяко ново нареждане.
-Още нещо за правене има ли?- троснах й се след като нарязах и последния морков.
-Ами,- започна да се оглежда из цялата кухня. О, определено ми търси ново занимание!- би ли подредила кутиите с чай по азбучен ред. Дразнят ме така.
-Сериозно ли?- тази жена луда ли е? Да подредя чая по азбучен ред? Друго не можа ли да измисли?
-Да, защо не. Нали ти казах, че така ме дразни.
-Боже Господи...-започнах да си сумтя докато се чудех лайката и липата след лавандулата ли са.
YOU ARE READING
Kiss me || Bg story
Teen Fiction-Тази твоята коса вече ме дразни. Не мога да те целуна даже без да се разпилее по лицето ми.- Засмях се. Косата ми отново беше навсякъде по него. -Ще свикнеш.. -Колкото и да ме дразни я обичам. Обичам и теб. Повече от всичко. А сега ме целуни отно...