Ах, животе сложен..
Ах, животе порочен..
До къде ме отведе ти?
Гордостта ми тежко нарани.
Сърцето и душата плачат.
За малко свобода - чакат.
Във вериги тежки окова ме.
Да се боря с тебе призова ме.
И роня сълзи на тежест и мъка.
И знам, че ме очаква поредната несполука.
И няма утро, нито нощ,
в които да не мисля за тоз живот суров.
Как да се измъкна от тези окови?
Ти, животе, мечтите ми зарови.
Мечти, aмбиции имах.
Да се боря, аз не спирах.
Но всичко за жалост, провали се.
А аз виздуха си моля -"върни се".
Нещо спира ме да дишам
и към светлината вече тичам.
Жалко е, че да живея не успях
и без наследство аз умрях.
Нищо велико и нечувано не постигнах.
Собствения си живот проклинах.
Че за капка свобода се молех,
ала празни приказки говорех.
Да ме чуе, нямаше кой,
докато от думи валеше порой.
Безцелно в живота се скитах,
хорски приказки предизвиках.
На много хора навредих.
И аз жестокости причиних.
Колелото наистина се върти.
Да живея мъртва - ми причини.
YOU ARE READING
Random Поезия
PoetryТук ще откриете всякакви видове стихчета. Ще бъдете заляти с водопад от емоциите ми в зависимост какво ми се е случило и ме е вдъхновило да пиша. Може да е тъжно, весело, гневно дори. Ако сте любители на поезията - заповядайте в моя свят. Cover by:...
