#15 Ето ме тук.. √

37 8 4
                                    

Седя отново в тъмнината,
издухвам от цигарата дима.

Мисля за всички, които в живота
пречат ми да стигна до върха.

Какво ли печелят от това?
Какво ли съм им сторила?

Завист гние в тяхната душа.
Чуждите успехи не им дават мира.

Но на пук на всички аз ще успея.
И без приятелска ръка ще оцелея.

Кръв да капе от моето сърце,
пак няма да вдигна аз ръце.

Да се откажа от целите си няма
и за всяка сълза проляна
ще отмъщавам без пощада.

Ето ме тук, на същото място.
Сърцето все още кърви, всичко е прясно.

Но щом получа възможността,
напреде аз да вървя,
то тогава ще я грабна на мига.

И назад не ще погледна,
веднъж щом успея да прогледна.

В плен вече няма да бъда.
Ще забравя за тази заблуда.

Веднъж щом се освободя,
казвам ти, няма да простя!

Стига вече шансове съм давала.
Възможности да бъда предавана.

Хиляди обещания ала накрая,
всичко на плещите си товаря.

Ето ме тук сама,
в тъмнината вече цигарата гася.

Random  Поезия Hikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin