#40 На върха на лудостта √

15 3 2
                                    

Какво да кажа?..

Иска ми се някои хора да накажа.

Като хлебарка да ги смажа.

Че съм по-добрата да докажа.

Само дето и аз не съм толкова невинна вече.

Понеже чашата на търпението ми се спука и протече.

Краят на всичко това ми изглежда далече.

"А искам ли край?" - подсъзнанието ми рече.

Стига вече, престани!

Номер Две, стани и си върви!

Искам да съм сама поне в собствената си глава.

Сама казах, сам сама.

Тук командвам аз и никой друг!

И ще го докажа, на всички на пук.

Дори и на самата себе си.

С усмивка ще залича всички белези.

Аз винаги с усмивка всичко крия,

само дето, от себе си истината не мога да скрия.

Ден след ден със себе си се боря.

Не зная какво повече мога да сторя.

В главата ми има гласове и всички те са мои.

Дали шизофрения нарушава моите покои?

Раздвоение на личността,

от това ли страда моята душа?

Не знам и няма как да разбера,

но щом си говоря сама, предполагам, че да.

Random  Поезия Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora