#8 Спешната ми нужда √

55 12 5
                                    

Мисля си за теб, сякаш от векове.
В главата ми ден и нощ се чуват викове.
Но всъщност сърцето ми крещи.
Крещи, че много му липсваш ти.
Искам да усетя устните ти меки.
В прегръдките ти да остана аз навеки.
В любовта ти искам да се окъпя.
Крачка напред към теб да пристъпя.
В мислите си за теб отново потъвам.
Че всичко е наред, аз пак се преструвам.
Но истината е, че горя от желание,
към теб да направя искрено признание.
Да кажа думите, които толкова тежат.
Да разкажа на всички за копнежът.
Да освободя плещите си от товара
и да усетя на честността шамара.
Колкото и да боли, ще го приема.
Искам тази тежест от себе си да снема.
В момента повече боли
ме.
Да не чувам за теб, изгаря
ме.
Сякаш жива на клада
горя.
Докато признание в стихове творя.
Липсва ми чаровната ти усмивка,
сякаш на принц от
приказка.
Липсва ми светлината в погледа ти.
Тя осветява същността
ми.
Топли сърцето и душата
ми.
Цялото щастие на света, дарява ми.
Като пълнолуние в полунощ тя грее.
Такава светлина да излъчва, никой не умее.
Всеки ден се моля да те открия.
Сълзите от очите си да изтрия.
В любовта отново искам да повярвам.
Въпреки, че и на себе си вече не вярвам.
Ще ти кажа едно последно нещо:
Нуждая се от тебе спешно.

Random  Поезия Where stories live. Discover now