Понякога имам чувството, че всичко и всички са срещу мен.
Всъщност, това се случва почти всеки ден.
Иска ми се да викам, да крещя с все сила.
Да изпочупя всичко и някъде надалеч да замина.
Душата ми заедно с младостта ми изгнива.
Сякаш някой или нещо от все сърце ме проклина.
В един момент, всичко се нарежда, но уви..
В следващия, от мъка и ярост духът ми кърви.
Зная, че в живота няма нищо, което да върви като по мед и масло.
Но защо на гърба ми трябва да чувствам неизмеримо тегло?
И зная, че има хора с по-тежък кръст на гърба.
Но ето, че полудявам и се чувствам сякаш съм на ръба.
Какво трябва да сторя, за да превърна живота си в нормален?
Защо трябва да е толкова шибано скандален?
Искам просто малко спокойствие, малко мир.
Не желая да се наслаждавам на денонощен пир.
Малко тишина,
и ако може без мъгла.
Да виждам с яснота
накъде да вървя.
Място с табела "не ме безпокойте" ще е от полза,
защото облачно със сълзи е днешната прогноза.
BẠN ĐANG ĐỌC
Random Поезия
Thơ caТук ще откриете всякакви видове стихчета. Ще бъдете заляти с водопад от емоциите ми в зависимост какво ми се е случило и ме е вдъхновило да пиша. Може да е тъжно, весело, гневно дори. Ако сте любители на поезията - заповядайте в моя свят. Cover by:...
