ВСИЧКО МОЕ

Страдам

Паля поредната убийствена цигара,
не първа, не последна - една от многото.
Димът и сякаш умът ми отваря,
ти си там, майната му на другото!

И като сол във живата ми рана,
се усеща твоят образ отровен.
Пресягам се, искам да го хвана,
а той сякаш е от сън вековен.

Леко така да знаеш, че се влюбих.
В очите ти безмълвно се изгубих.
Понякога се случва по гръб да падам,
а когато аз не съм до теб - страдам.

И твоят навик мразя го, когато
трябва да говориш ти мълчиш.
А въображението ти е богато,
от най-малкото започваш да крещиш.

Само че аз никога не исках друга,
защото след теб другите са скука.
Харесвам те такава - малко луда,
но знам, че вече за мен не ти пука.