ВСИЧКО МОЕ

Краят

Не мога повече така, да знаеш.
Не ме докосвай, не издържам.
Да ме убиеш сякаш се стараеш.
А към живота уж се придържам.

Колко сълзи и мъка спотаени,
давеха ме в сънищата нощ и ден.
Няма обич в думите ти опростени,
все едно ти е какво се случва с мен.

Очи за тебе само имах, но не разбра,
с усмивка ме изпрати до вратата.
Сърцето ми безкруполно раздра,
а колко пъти удрях по стената...

Всяка твоя дума е една измама.
Не заслужаваш да ме имаш ти така.
Раната ми зее дълбока и голяма,
но за твоя сметка си остава и това.

Много пъти грешките простих,
обикнах те повече от себе си дори.
Само че нищо освен болка не открих,
душата ми в огън адски сега гори.

Без теб обаче пак аз ще живея...
Все ще си намеря рая.
Да те забравя някак ще успея...
И това постави края!