ВСИЧКО МОЕ

Съжалявам

Съжалявам, че пак съм тук.
Но твърде много ме раниха.
Промених се и станах друг,
приятелите ми не ме спасиха.

Но е късно за извиненията ми.
Грешките си сам така и не видях.
Хиляди бяха провиненията ми
и сега вече много ме е страх.

Боя се, че всичко пак ще изгубя...
Че надежда няма да намеря този път.
С тъгата заспивам и с нея аз се будя.
Хиляди мисли в главата ми крещят.

Колко пъти се опитах да се върна.
Пак да бъда предишното си аз.
Нямам обаче кой да прегърна.
Губя се и виновен съм само аз.

Нямам оправдания за вината си.
Отдавна всичко е изгубено знам.
Ужасно прекалих и със ината си,
но ставам такъв, когато съм сам.

Съжалявам, че обичах и живях.
Не намерих пламък в света студен.
Колко пъти без вина виновен бях.
Извинявам се единствено на мен!