От теб трябваше да се отдръпна.
Понякога до безсъзнание боли!
Давя се и не мога да преглътна.
За минути сърцето ми спира дори.
Замръзнаха топлите ми жили,
защото твойта топлина я няма вече.
Боря се за теб със последни сили,
а ти изплъзваш се все по-далече.
Как и кога ще си те върна тебе.
Да те прегърна вечер със ръце.
С друг живееш вече ти, а мене,
съсипа без капка съвест в сърцето.
Но знаеш ли, и това ще преживея,
без значение, че до смърт боли.
В очите ти да гледам аз не смея,
безскруполно във мен любовта уби.
YOU ARE READING
ВСИЧКО МОЕ
PoetryНе ми е тъжно. Просто ми е празно. И точно затова ми се мълчи. Със себе си отнесе всичко мое. И нямам думи. Само тишини.
