Завидях на морето,
защото те обгърна.
Искам да съм море,
за да те прегърна.
Завидях на вятъра,
който носи листата.
Искам да съм вятър,
за да ти разроша
косата.
Завидях на светлината,
която довежда дните.
Искам да съм утро,
за да ти гледам очите.
Завидях на цветето,
което ти погали с
нослето.
Искам да съм цвете,
за да ти погаля лицето.
Но най-завидях на тъмата,
дето клепачите спуска в
съня.
Искам аз да съм мрака,
за да си моя докато трае
нощта.
YOU ARE READING
ВСИЧКО МОЕ
PoetryНе ми е тъжно. Просто ми е празно. И точно затова ми се мълчи. Със себе си отнесе всичко мое. И нямам думи. Само тишини.
