ВСИЧКО МОЕ

Глава над водата

Всичко отдавна вече е тихо.
Няма даже и следа от шум.
Небето потъна в тъма обвито.
Няма смисъл да ходиш навън.

Морето не мога да разделя
и брега няма как да достигна.
Това мога само с теб да споделя.
Болката чак сега ме настигна.

От къде да знам, че така ще се получи...
И колко пъти на косъм се спасявах.
Не предполагах, че на мене ще се случи,
а колко много пъти ви прощавах.

Бавно потъвам и не мога да изплувам.
Не виждам ръката ти, за да се хвана.
Гласът ти отдавна вече аз не чувам.
Наивен бях и виж какво стана.

Всичко изгубих, а казват, че съм добре.
Мога ли да съм, щом светът ми се срива.
Глава над водата, която се стича по мен,
младостта ми язвена стремглаво погива.