реших да започна вече да изпълнявам обещанията си.
По ред на споменаването, а не по това, че обичам някого по-малко от другиго. Историята за моето Сис.... aishite iru, Hana
Времето лети, всичко идва, оглежда се и поема напред. Нищо не остава същото, както преди. Нито мига чака вечността, нито секундата своята минута. Напред, където и да ни отведе това. Напред към новата мода, която се присмива на старата. Към новите идеали, към новите тенденции и вярвания. Напред, там, където още неща ще бъдат оставени да прашасат.
Какво прави едно 20 годишно момиче само по улиците? Какво прави един 21 годишен мъж сам в парка? Какво прави 30 жена напълно сама у дома? Нищо, чакат онова, което не идва. Чакат някой да ги открие, да ги намери и да ги обича. Но любовта не идва сама, трябва да я преследваш. Трябва да я търсиш, а не да я чакаш, не правейки нищо. Тя може да се крие точно зад ъгъла и да те чака. Но стоиш ли на едно място, как да те докосне. Ако момичето поеме в правилната посока, тя може да се срещне в парка с момчето. Ако жената излезе от дома си, може би нещо ще се случи в живота й. Но никой няма смелостта да го направи. Нито да заговори непознат, нито да предприеме първата крачка.
А за тях е толкова лесно да го направят. Момчето има свободата да бъде където си иска. Момичето може да се разхожда свободно. Жената е господарка на съдбата си. А аз не съм. Аз нямам избор, които да мога да направя. Аз нямам посока, различна от предначертаната ми, няма свободата да искам дори. Трябва просто да бъда и да съм. Да съм тук, да бъда такава, каквато иска да ме виждат. Да нямам мнение, мечти и копнежи. Да съм като кукла, която се усмихва и не говори. Тежко е да си принцеса, особено когато времената са толкова различни от предишните.
От колко години не съществуват принцеси? Те не се свързват с кралства и управление на някоя държава. Тях ги свързват с приказките, с идеалите на кинопроизводители и режисьори. Не сме такива, не сме толкова чисти и невинни. Не се влюбваме в принцове, още на пръв поглед. Ние сме хора, също като всички останали. Понякога се питам, нямаше ли да е по-лесно да се влюбя в принц, да се излъжа, да повярвам.
Но толкова ли е лесно да излъжеш себе си, че не усещаш, че не вярваш. Как да му кажеш, че това, което изпитваш е любов. Когато всяка клетка на тялото ти казва, че този човек ти е противен и не искаш дори да се срещаш отново с него. Това е моята среща с принца, онзи, в когото трябваше да се влюбя. Студен, груб и високомерен. Нито беше мил с мен, нито дори запомни името ми. Е, аз запомних неговото, но само за да мога след това да го споменавам със съскащ глас. Сассссске...
