@ucouldbx
Всички знаем какво се е случило с Икар, онзи, летял твърде близо до слънцето. Винаги ни повтарят, какво ще стане, ако стоиш твърде близо до огъня. Все ни казват какво не трябва да правим, а не и защо. Нека аз тогава ви разкажа, защо не трябва да протягаш ръце към слънцето. Нека ви кажа, защо огъня може да те изгори. Защото голямото щастие има голяма лихва. Защото най-хубавите неща са най-скъпи. За да започна този разказ, трябва да ви представя Сакура, моето слънце. Огъня, които никога няма да изгасне в сърцето ми.
Никога не сте виждали толкова ярко същество, така прекрасно. Вечер не ти трябваше светлина, стига ти нейното сияние в стаята. Зимно време камината заемаше второ място, защото нейното сърце беше по-топло. Нямаше нищо по-прекрасно в света, нищо по-истинско и чисто. Тя беше единствената, най във всичко, което бедното ми въображение можеше да измисли. А аз бях поет. Боравех с думите и пак бях неспособен да открия пределите на нейното съвършенство. Не стигаха думите, нямаше ги правилните рими, нищо не беше толкова..така... всичко бледнееше.
Тя беше слънцето. А може би тя беше ангел и просто се беше върнала в рая. Тя беше слънцето, а аз бях Икар.
Видях я от далеч. Претъпкано място, пълно с хора и звуци. Но когато очите и я видяха, звуците изчезнаха. Изчезнаха минувачите, времето забави хода си. Тя говореше по телефона и едва се усмихваше. Прекрасна усмивка, бяла кожа, дълги мигли. Устните й се раздвижиха сякаш на забавен кадър, а аз бях хипнотизиран вече. Произнесе нещо на късметлията, с когото разговаряше и прехапа усмихнато долната си устна. Толкова великолепна. Очите й бяха небе, осеяно с хиляди слънца. Не можех да дишам, не можех да помръдна. Влюбих се в мига, в които я видях за първи път. Всичко около мен беше избледняло, защото тя блестеше толкова ярко. Стоях, превърнат в статуя от погледа й и я наблюдавах. А тя дори не беше погледнала към мен.
Помня този ден, сякаш беше вчера, сякаш е сега. Сякаш не са минали години от този миг в Мола. Хора минаваха пред мен, някои се блъсна в рамото ми, но аз не помръдвах. Заслепен, опарен, изгорен от първата секунда. Тя правеше толкова красиви крачки. Ходеше меко без сякаш да осъзнава всичко, което беше всъщност. Вървеше към мен, сякаш идваше в моята посока. А как ми се искаше да лети към мен, да се усмихва за мен. Да топли моята тъмна стая със слънцето, което беше. Не можех дори за миг да откъсна очи, дори вероятно не мигах. Как бих могъл, когато щях да я изпусна от погледа си за този миг.
Беше забравила да свали табелката с името си. Казваше се Сакура, дори зад името имаше усмивка. Подхождаше й толкова , толкова много. Не исках този миг да свършва, не исках да ме подминава все още. но тя беше все по-близо. Вече можех да чуя звънкия й смях. Галеше ухото ми, гъделичкаше корема ми. Като ято птички, като най-хубавото нещо, което някога сте чували. Полъха на летен вятър, морски бриз, полет в небето. Нямаше по-прекрасен смях от нейния и сърцето ми се късаше, че не го бях предизвикал аз. Толкова щеше да е прекрасно, ако се смеехме заедно. Никога през живота си не съм се нуждаел от нещо толкова силно. Имах нужда да се приближа, да спра да й бъда непознат.
Но какво можех да й кажа, как да я заговоря изобщо. Сакура вероятно дори не подозираше за присъствието ми, а ето ме пред нея. Трябваше да я заговоря, трябваше да срещна очите й. Иначе никога нямаше да си го простя. Можех да я попитам за посоката, да попитам нещо, каквото и да е. Само да можех да отворя уста, да открия отново гласът си. Момента вече изтичаше, времето ми започваше да намаля. Пясъчния часовник вече беше минал своята среда. Щях да я заговоря, вече вероятно щеше да може да ме чуе. Само трябваше да открия малкото останала смелост в мен. Можех да го направя и вероятно щях. Но чух думите й, прошепнати, с гласа на ангел небесен в слушалката. Топли и меки, точно както исках да я чуя да ми говори на мен.
" И аз те обичам, скъпи..."
И така Икар започна да пада.
Неконтролируемо.
Безнадеждно.
Печално.
А слънцето го подмина, продължавайки да разговаря със своя любим. Няма нищо по-красиво от влюбена жена... трябваше да го зная.
