Благодаря за топлия спомен
Някога на земята живеели пет силни емоции. Петима братя, които винаги оставали едно цяло. Но това било отдавна и времето постепенно ги разделяло един от друг. Век след век, година след година. До днес. Те отново се открили, за да останат заедно завинаги неразделни.
Усмивката протегнала ръка напред, за да дари света отново с топлина и щастие.
Сълзата отново се върнала в очите на хората, за да им припомни, че плачеш не само когато си тъжен.
Прегръдката заляла света със спокойствие и закрила.
Словото им напомнило всички думи, които те могат да изрекат, когато вярваш на някого.
Целувката станала техен съюзник, за да можели те да продължат делото си и то да се запази.
И ето ни днес, петте сили сме отново заедно за да останем. Изричайки тази клетва, ние се заричаме, че няма да забравим срещата си. Зад страниците на една огромна мрежа, ние срещнахме своите забравени братя и сестри и се кълнем, че повече няма да ги пуснем. Продължаваме напред, без значение какво ще ни чака там, знаейки, че ние сме петима. Пет за едно, едно за пет. Повече кавгите ни няма да стигат до сърцето. Повече лошото настроение няма да може да провали деня ни. От днес, ние сме едно и така до края.
Дори когато сме далеч един от друг, дори когато не се чуваме и виждаме, ние сме заедно. Усмивката винаги може да е през сълзи... една сълза винаги може да събуди прегръдка... прегръдката да събуди думите...думите винаги могат да бъдат прекъснати от една целувка. А това сме ние.
Заклевам се, че дори след време, аз още ще помня.
Заклевам се, че каквото и да се случи с мен, няма да спра да пиша.
Заклевам се, че каквото и да се случи с вас, аз няма да ви обърна гръб.
Заклевам се, че каквото и да ни чака, ще го посрещнем заедно.
Заклевам се, че ви имам доверие, че ви обичам и ви вярвам.
Заклевам се, аз съм една от вас.
Кълна се, че това съм аз и вие виждате истинското ми лице.
Кълна се, че ви обичам...
Заклех се в себе си и вас... докато ада замръзне... Вие сте в мен и аз във вас.
Кълна се.
