Глава 3: "Съжелявам!"
*Гледна точка на Исабелла*
Сигурно за 20-ти пореден път смених местоположението си върху матрака. Ъгх - 02:30ч. е! Как ли ще стана в 06:30ч. и аз не знам! Реших просто да сляза долу, да пия вода и да се чудя какво да правя. Това и направих - пих вода и се качих в стаята си. Наметнах си бялата жилетчица и излязох на терасата. Както гледах светлините, забелязах дебелата, около... 100-200 страници книга, оцветена в небесно синьо и розово. Доближих се до масичката и седнах на люлеещият се стол, като поех книгата в ръцете си.
-Още ли стоиш тук? О, мамо, нищо не си преместила! - казах и се загледах в заглавието.
"Малката любов", обожавах тази книга. Карах мама да ми я чете, когато бях малка, а щом се научих да чета, си я четях сама. Разгърнах страницата със заглавието и се потопих в написаното.
---
-Исабелла, Белла, Беллс?! - някой ме побутваше, а аз подскокнах.
-А, ъм! Какво? Будна съм! - казах и разтърках очи.
-Миличка, облечи се и да тръгваме! - каза и беше на път да влезе в стаята.
-Къде ще ходим? - попитах и станах от диванчето, като сложих книгата на масичката.
-Вчера говорих с директора на старото ти училище и ... връщаш се! - каза ми и влезе. - Побързай! Имаш 10 минути!
Веднага влязох след мама и се отправих към банята. Направих всичко нужно и отидох пред гардероба. Оттам извадих бял потник, синя жилетчица и черни дълги дънки. Взех си раницата и слязох. Мама беше пред вратата и ме чакаше, като въртеше ключовете на показалеца си.
-Вземи! - подаде ми ябълка.
-Мерси! - казах и отхапах.
Обух си сините кецове и излязохме от къщата. Точно тръгвахме по пътечката и видяхме как една черна кола със затъмнени стъкла да кара с поне 90км/ч и онези 2 момичета от вчера да се показват от тавана. С мама се спогледахме и продължихме към колата ни. Щом се качихме си закопчахме коланите и тя запали. Тръгнахме по тънката уличка и за 2-3 минути вече се намирахме пред старото ми училище.
-Ще се оправиш ли сама, защото ... - прекъснах я.
-Мамо, спокойно! Учила съм тук и преди, ще се оправя и сега! Ти върви! Чао! - казах, целунах я по бузите и излязох от колата.
Тя смъкна прозорците, а аз се облегнах на отвореното място.
-Изобщо не си се променила! - каза и ме погледна.
-Знам! - кимнах и тръгнах.
Всички ме гледаха ... беше неловко! Изведнъж се чуха смехове и забелязах онази групичка. Пооправих презрамката на раницата си и продължих напред, но се блъснах в нечие силно тяло, паднах на земята, а верижката с ключа се скъса.
-Аз, съжелявам! - каза момчето и ми подаде ръка.
Вместо да я поема аз си взех верижката и ключа и станах сама, като изтупах дупето си и продължих напред.
-Хей, аз ... съжелявам! - каза ми момчето.
Обърнах се към него и го огледах добре - кафява коса, сини очи, бейзболно яке, накъсани дънки!
-Когато успееш да възстановиш това, тогава съжелявай ... Саймън! - казах и се обърнах, за да продължа навътре в училището.
-Исабелла Картър?! - попита той другите момчета от отбора по футбол.
-Същата! - завъртях се и продължих нагоре по стълбите.
-Ха, секси е! - каза друго момче.
-Мечтай си! - изкрещях и бутнах вратите на училището, като влязох вътре.
