Глава 4: "Приятелство?"
*Гледна точка на Джъстин*
Не мога да повярвам! Това тя ли беше? Още ли носи гердана? Дори и след като се скарахме?
-Джъстин, тук ли си? - попита ме Никол....
-Да, ъм ... вие влизайте, аз имам да говоря с един човек! - казах, бутнах ги и влязох в училище.
Видях я да излиза от кабинета на директора, но тя ... беше тъжна. Скрих се зад зида, за да чуя какво ще си кажат!
-Значи баща ти и доведената ти майка са упражнявали насилие върху теб? - попита директорът и аз надникнах.
Та .. тя имаше синини по ръцете! Беше махнала жилетката, с която беше и трепереше.
-Мхм! - кимна и изхлипа. - А ... относно Джъстин? Джъстин Бийбър! Да сте го виждал?
-Ъм, защо?! - попита я, а тя избърса сълзите си.
-Аз ... разбрах от майка си, че е заминал за Атланта и ... помислих си, че може да знаете къде е?! - отбеляза.
Значи майка ѝ не ѝ е казала за промяната ми.
-Аз, виж ... Исабелла, той ... промени се! Стана друг човек! Пропуши, пропи ... откакто се скарахте ... - тя го прекъсна.
-Моля?! Откъде знаете за караницата? - попита.
-Той идваше известно време ... е, и още идва при мен! Той имаше дълбоки чувства и щом се скарахте за това, че е отишъл на купона и че е пропил ... промени се! Ти ... верижката! - каза и отвори шепите ѝ.
-Да, още я нося! Е, поне докато Саймън не ми я скъса! - засмя се. - А той? Носи ли я?
Директорът въздъхна! Не, не, не - ще ѝ каже!
-Не ... не я носи! - тогава Иси се скова и се видя, че заплака.
-Тогава и аз няма да я нося! Въпреки всичко и всички аз останах вярна на нашето приятелство, а той ... при първата ни караница е свалил ключа! Глупак! Мразя го! Мразя го! - хвърли верижката и се струполи на пода, а директорът се опита да я вдигне. - Мразя го!
Това разби сърцето ми на парчета! Аз ... наистина съм голям глупак! Излязох иззад зидът и изтичах при нея.
-Иси, спокойно! - прегърнах я, а тя ме погледна учудено.
-Кой си ти? - попита ме.
*Гледна точка на Исабелла*
Това момче ме прегърна и не ме пусна. Аз го избутах, а той падна на земята.
-Кой си ти? - отново попитах.
-Един голям глупак, който те изгуби и не спази обещанията си! - той стана от пода и тръгна навътре в сградата.
Погледнах директора, а той ми подаде ръка, която аз поех.
-Това?! - посочих в посока на момчето.
-Знам, че всичко ще се нареди! - каза ми и влезе в кабинета.
Звънецът би и аз погледнах програмата си - История! Затичах се нагоре по стълбите и влязох в стаята.
-Извинете за закъснението, госпожо! - извиних се и се опитах да си поема въздух.
-О, ти си Исабелла, нали?! Представи се на новите си съученици! - каза и ми направи път.
Огледах класа и видях Джъстин до едно момиче, с което той се целуваше най-безсрамно на последния чин.
-Ъм, аз съм Исабелла Картър, на 18 години съм и съм оттук, но бях 2 години в Маями и сега съм тук при любимите ... ам, при майка ми! - кимнах при последната си поправка и тогава Джъстин вдигна глава и ме погледна.
Променил се е ... вече не е момчето с рошавата коса, сега вече бретонът му е вдигнат. Не е момчето, облечено в лилаво и бяло, или червено и синьо ... вече е момче в черно, сиво и бяло! И голямата разлика е - не носи синзирчето, а само тежки и големи ланци!
-Ехо, Исабелла! Можеш да седнеш до Родни! И така, днес ще си говорим за 2-рата световна война! - госпожата плясна с ръце, аз подскокнах и си седнах на мястото.
-Хей, аз съм Родни! - каза момчето, като подаде ръка.
-Исабелла! - казах и се здрависахме.
Госпожата ни каза да отворим учебниците на стр.122 и започна да говори, а аз си записвах в тетрадката.
