Глава 8: "Оо!"
*Гледна точка на Исабелла*
Тичах и най-накрая се озовах в коридора, водещ към 2-те съблекални и физкултурният салон. Влязох в съблекалнята на момичетата и видях Сам да се "крие" зад пейката. Надвесих се над нея и я погледна, а тя подскочи.
-Бау! - казах, а тя ме погледна с големите си сини очи....
-Мяу! - засмях се на глупостта ѝ и започнах да се преобличам. - Как си?
-Ами, като се има на предвид, че пусна раницата ми върху мен ... не много добре! - съблякох блузата си и ѝ намигнах.
-Уоу! Имаш яко тя.. - вратата се отвори напълно, а аз се стъписах щом видях лицето му ... Джъстин! - ло!
-Какво става тук? Оо, ти си Исабелла, нали?! Аз съм Никол, а това е моята най-добра приятелка Лора! - каза и посочи брюнетката до себе си.
Набързо облякох потника и се здрависах с тях!
-Както казахте, Исабелла! - погледнах ги и се усмихнах.
Щом се преоблякох напълно излязох от съблекалнята, седнах на пейката отпред, сложих си слушалките и заслушах една любовна песен. Някой ме побутна и аз подскочих. Махнах слушалките и го погледнах. Беше се ухилил и ми идеше да го халосам.
-Какво искаш? - попитах го.
-Оо, я по-полека! Всъщност ... имаш яко тяло! - каза и се ухили.
-Как видя? - попитах.
-Ами, да кажем, че минавах и изведнъж онзи твой ... любим и шайката му отвориха съблекалнята и надзърнах! Защо изобщо се дърпаш, като имаш толкова як характер, тяло и ... мамка му, яка си! - каза го на един дъх и се загледахме един в друг.
-Защото не си нищо повече от долнопробен идиот, който използва момичетата само за 1 нощ! - казах и станах от пейката, но той ме хвана през лакътя.
-Няма да ходиш никъде! - каза и ме стисна.
-Тъпак, причиняваш ми болка! - казах, а той ме задърпа към тоалетните.
Влязохме в мъжката и той изкрещя на всички да се махат. Блъсна ме в стената и ме хвана през кръста. Притисна ме към себе си, като започна да ми прави смучка.
-Не! Помощ! - крещях, но той ми запуши устата.
Изведнъж извади пистолет от дънките си и го насочи към челюстта ми. Започнах да треперя, като няколко сълзи се търкулнаха от очите ми.
-Млъкни, иначе ще пострадаш много! Искам те, нищо друго! - слезе бавно надолу, като започна да ми прави смучка.
Започнах да шавам, но това допринесе до по-голямо затягане около нас. Господи, помогни ми!
*Гледна точка на Джъстин*
Излязохме от съблекалните и чухме онази шайка от по-рано, която се гонеше с Исабелла да обсъждат нещо много разгорещено.
-Аз ти казвам, че я няма! Излезе от съблекалните и повече никой не я е виждал! - каза русото момиче.
-Не може да си е тръгнала! За математиката беше, защото закъсняхме, но няма никаква причина този път! - обясни момчето, което седеше с Иса.
-Е, тогава къде е? Да излезем да я потърсим! Някой от вас има ли номера на Исабелла? - попита момчето, което я внесе в стаята.
-Още веднъж да ни изрита така от тоалетните, заради някакво момиче! Ще ми се прави на отворен, кой е той изобщо? - някакви момчета идваха откъм тоалетните.
Спогледах се с Марко и Дилън, момчетата от групата, и отидох при оная шайка от тоалетната.
-Хей, момчета! Случайно това момиче да е било с права кестенява коса, обърната надясно и с големи пъстро-зелени очи? Някъде високо до тук? - посочих врата си.
-Да! Саймън влезе с нея, като я влачеше, а тя плачеше! - посочи тоалетната.
-Мамка му! - изпсувах под носа си, като тръгнах да тичам към тоалетните.
Щом разбих вратата чух нейния хлипащ глас откъм кабинките. Заобиколих и я видях! Идеше ми да смажа физиономията на тази мутра!
