Благодаря

492 24 0
                                    

Глава 9: "Благодаря!"

*Гледна точка на Джъстин*

-Я ми ела тук, долен тъпак такъв! - хванах го за яката и го издърпах от Иси.

Започнах да нанасям непоносими за него юмруци в корема, а той само ми се гърчеше. Щом му нанесох и последния, 20-ти удар, го оставих да лежи и да плюе кръв на пода. Отидох при Исабелла и погалих мократа ѝ буза, като започнах да отвързвам парцала от устата ѝ. Щом го направих... тя започна да диша бързо. Развързах и ръцете ѝ, като ѝ помогнах да стане от пода.

-Благодаря ти, Джей! - прегърна ме, като се опита да се надигне повече, но почти падна.

-Хей, хей! По-полека! Изчакай! - придържах я, за да не падне, като вземах скъсаната ѝ блуза от пода. - Ето, наметни си я!

Помогнах ѝ да си я облече, като тя я придържаше по средата. Погледнах надолу към нея, като забелязах, че клинът ѝ е леко скъсан. Проследи погледа ми и видя щетата, като се просълзи, но аз избърсах сълзата. Обърнах се и видях, че онзи го нямаше вече, но на негово място бяха всички от нашата група и приятелите на Иса!

-Момчета, донесете ми нещата на Исабелла! Ис, ам ... Белла, какъв е кодът на шкафчето ти? - обърнах се към нея, за да я видя свита в ъгъла.

Приближих се до нея, като я обгърнах с ръце. Погледнах я умолително, а тя само вдигна поглед и каза, гледайки само в очите ми.

-Кодът е 16-22-35, а шкафчето е №324! - каза, продължавайки да ме гледа.

-Хайде момчета! Донесете ѝ раницата! Никол, Лора. Донесете ѝ дрехите! - казах и всички се изпариха.

Приятелите на Исабелла се приближиха към нас, като ме погледнаха. Отдръпнах се, като започнах да преминавам през косата си с пръстите си и да дърпам силно в края.

-Успокой се, Беллс! Всичко мина! Вече ще сме до теб! - успокояваха я, а тя гледаше в една точка.

Отидох при нея и я разтърсих, но нищо!

-Белла? Беллс? Исабелла? - започнах да потупвам бузите ѝ и най-накрая ме погледна.

Тогава в тоалетните влязоха момичетата, а малко след тях и момчетата.

-Лора, вкарай дрехите ѝ в раницата! - направиха го. - Дайте ми я!

Щом ми я дадоха я преметнах на рамото си и вдигнах Белла, като я носех, като булка. Щом стигнах паркинга, момчетата взеха ключовете от джоба ми и отключиха колата, а момичетата отвориха задната врата. Положих внимателно Иса и затворих вратата.

The key...Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang