Глава 7: "Ааа!"
*Гледна точка на Джъстин*
Бях готов да тръгна след нея, но онзи изрод се изправи и избърса кръвта от лицето си.
-Не се прави на важен, Бийбър! Всички знаем какъв женчо беше, преди тя да си тръгне! Ако не бяха онея ти щеше да затънеш още повече! Не си прави труда с нея! Много по-умна е от теб! - каза и влезе вътре....
-Не го слушай, Джъстин! Ние ще сме до теб ... винаги! - каза Никол, обгръщайки бицепсът ми с ръце.
-Благодаря, Никс! - целунах челото ѝ и влязохме в училище.
Истината бе, че искам да оправя отношенията си с нея, но откакто стана това в коридора, тя ми е бясна. Имахме Математика и щом влязохме бяхме закъсняли с 5 мин. Намерих мазната физиономия на Саймън, но не виждах онзи, който седеше с Ис! Къде ли е?!
*Гледна точка на Исабелла*
-Искаш да ми кажеш, че си зашлевила Саймън, взела си ключа, офейкала си, той се е опитал да те целуне и Джъстин го е пребил заради теб, а ти просто си му казала "Това, че го преби не променя нищо, а го усложнява!"! - измитира ме с писклив глас, а аз кимнах.
-Оо, я ставай веднага! Идваш в училище и изобщо няма да се поддаваш! - каза ми Родни и ме задърпаха със Саманта и Джон.
-Добре, добре! Ставам! Уф, много сте досадни! - извадих си къси дънки и "напръскана" с боя блуза.
Щом се скрих в банята ги чух!
-И ние те обичаме! - извикаха.
-Бебета! - промърморих и се засмях.
-Хеей! Ти си като нас ... обаче с 2 месеца по-голяма! - измънката последното, карайки ме да се засмея.
-Знам! - излязох от банята и си взех раницата от пода. - Тръгваме ли?!
---
-Няма да вляза! Не ме бива в математиката! Влезте вие, аз ще вляза следващият час! - опитах се да се обърна, но те ме хванаха за ръцете, Джон отвори вратата и чакаха да вляза.
Тогава Джон се върна, те ме пуснаха и тъкмо си помислих, че ще ме оставят и ще си влязат, но Джон реши да ме вдигне като чувал и да ме внесе вътре.
-Здравейте, госпожо! Това е Исабелла Картър! - обърна ме към нея, вдигнах поглед и се усмихнах неловко, като помахах.
-Здравей и на теб! Доста триумфално влизане, при положение, че закъсня с - погледна си часовника. - 20 минути!
-Но, аз ... - прекъсна ме Саманта.
-Имаше проблеми в тях и трябваше да отидем за малко! Майка ѝ е изгорила кухнята и както се вижда тя е с нови дрехи! - посочи ме, Джон ме бусна, само за да ме вдигне, като бебе.
-Джон, пусни ме! Гъдел ме е! - казах и започнах да шавам.
Погледнах към класа - Джъстин и Саймън бяха тук! Продължавах да се смея, Джон ме хвърли във въздуха, изпищях и той отново ме хвана, като чувал.
-Абе аз да не съм ти 5 пари в кесия! Пусни ме веднага! - започнах да удрям гърба му.
-Дообре! Ти го каза! - пусна ме с лице към пода, опрях се на дланите си и се завъртях, за да се изправя.
Потупах дланите и дупето си и отидох при него - мислеше си, че ще падна, 100 на 100.
-Следващият път не го прави! - казах и седнах на мястото, само и само, за да бие звънецът. - Аз какво ви казах, че няма да успеем!
Вдигнах ръце във въздуха, като положих глава върху чина, опитвайки се да заспя.
-Идвай, поспаливке! - каза Родни, като този път той ме взе като булка, а Саманта ми носеше раницата.
Излязохме от стаята, като Родни ме носеше до шкафчето ми, което разбрах е на още 2 шкафчета разтояние от това на Джъстин! Малеле, как ме гледаше!
-Родни, пусни ме! И само да си си помислил да ме пуснеш по дупе и ще те уб ... - не ме остави да довърша, като ме пусна, паднах по дупе и Сам хвърли чантата ми върху мен. - Ама, я ми елате тука!
-Adio! Au Revoir! До Свидания! - казаха и тримата и тръгнаха надолу към физколтурния салон.
Оставих чантата си набързо в шкафчето, извадих екипа си и тръгнах да ги гоня.
