Глава 10: "Джъстин!"
*Гледна точка на Джъстин*
Продължавахме да стоим така и нямах нищо против! Искам я отново при себе си, искам да мога отново да ѝ споделям всичко ... искам просто да се чувства добре и никой да не ѝ навреди! Ще бъда с нея от сега до края! Отдръпнах се от нея, като погледнах надолу - към главата ѝ.
-Доста добре завързваш кърпи! - каза и се засмя, а след нея и аз....
-Благодаря! Ще изляза, за да се облечеш и ще се върна тук след около 10 минути, става ли!? - попитах я и посочих зад себе си.
-Ъм, къде ще ходиш? - попита, като сбръчка вежди по нейния си начин.
-До вкъщи! Имам да си вземам нещо! - целунах нежно челото ѝ и излязох.
Слязох по стълбите и излязох от къщата. Нямаше да използвам колата, а само преминах 10-те метра наляво от къщата на Иса и бях в нашата. Отворих вратата и се събух.
-Джъстин, ти ли си? - попита мама от кухнята.
-Да, идвам си за малко! Мамо, Иси се върна! - облегнах се на касата на вратата в кухнята.
-Така ли, ще отида да ги поздравя! А, ти не трябва ли да си на училище? - попита, като ощипа бузата ми с мръсната си в тесто ръка.
-Мамо! - изплаках, като бебе и започнах да се бърша. - Стана малък инцидент с Иса и я прибрах у тях!
-Така ли? Какво стана? - попита, като си избърса ръцете.
-Онзи, Саймън ... опита се да я насили! - мама ахна. - Но не казвай на леля Виктория, защото ще се кара на Иса и може да я измести, а аз не искам това!
-О, моето малко момче се е влюбило! - каза, а аз я погледнах учудено.
-Мамо, аз не съм такъв! - казах, като скръстих ръце.
-Знам, промени се много! Вече не си същия! - каза го с тъга и сложи ръка на рамото ми. - Но зад тази черна обвивка се крие едно истинско и ранимо момче, което е влюбено в изгубената си приятелка!
-Мамо, стига си се лигавила! Не я харесвам! - казах остро.
-Да, ти не я харесваш ... ти я обичаш! - каза сигурно.
-И откъде може да си сигурна! - погледнах я с палавичка усмивка.
-Нека предположим, че си дошъл тук за ключа! - размърдах се на мястото си. - Искаш постоянно да я пазиш и да си до нея .. ви-на-ги!
