Да се влюбиш в сестра си

Осемнайста част

Гледната точка на Алекс

  Два месеца по-късно :

От два месеца не съм се чувала с Джак.Имах нужда да говиря с някого.Нашите не ми говорят, защото....когато разбраха че съм бременна, направо побесняха. Тъпото е, че детето е на Симон.А той го отрече.Много съм тъпа...нал?!Как можах да се хвана с този задник.Не стига, че и зареди него се дрогирвам, а сега.

Наложи де да напусна училище. Така искале татко.Нито аз нито нашите искаха това дете.За това решихме да го дадем в дом след като се роди.От както Джак си тръгна нашите се държаха ужасно с мен.Баща ми започна да пие, и да пие мама,и мен. А мама...тя започна да се наранява.И да си изкарва всичко на мен.Но пък...аз си го заслужих, малко или много.

Една вечер татко се прибра пиян в нас.Започна да вика, и да троши. Тогава мама я нямаше.Бях сама в къщи.Татко тропаше на вратата на стята ми, за да му отворя.Когато не му отворих, той...просто я разби. Щом влезе започна да ме бие с един колан.Главните удари бяха по корема ми. (Така е наистина не исках това дете, но не исках да умре преди да се е родило).Опитах се да избягам, но той ме блъсна в стената и аз паднах на земята. Знаех, че ако не се измъкна няма да доживея до утре, БОКВАЛНО!За тива го ритнах в топките а той просто падна.Изправих се и се затипах към входната врата.Щом излезнах се затичах надолу по улицата.Беше тъмно и не виждах много добре.Не знаех на къде отивам, просто тичах, тичах бе да спра.След няколко минути видях някакво шосе.Тичах, за да го пресека по бързо.Единственото което помня, е че се блъснах в някаква кола.