Да се влюбиш в сестра си

Десета част (2/2)

Погледнах Трент с омраза в очите. Исках да го убия за това,което направи днес.Но плановете му бяха съвсем други.Съблече ми ризата и започна да ме налага с колана си.Неговите приятели започнаха да ме ритат и след това нищо не помня.Събудих се в стаята на медицинската сестра.Видях, че цялото ми тяло е в синини.На всичкото от горе и ръката ми беше счупена.Мамка му!Къде е Алекс.Огледах се на околко но не я видях попитах сестрата къде е и тя каза, че чака отвън.Помолих я да я доведе.Когато Алекс влезе веднага се прегърнахме.А тя дори се разплака.В този момент много исках времето да спре.Може ди за първи път разбрах кого обичам повече. Тогава забелязах Мая да стой до вратата.И за това Алекс излезе, за да ни остави на саме.

М: - Хей, добре ли си?Как се чустваш?
Д: - Ем, бива!Какво ти има?Защо изглеждаш бледа? - веднага забелязах вина в погледа й.Но какво ли ставаше!
М: - Джаксън, искам да се разделим!-Егати, това не го очаквах.Кой нормален би казал на гаджето си, което е на легло, че иска да скъсат.Офф, ама и тя беше права.
Д: - Чакай, защо?Какво съм направил, че така реши изведнъж?
М: - Джак стига,престани вече!Виждам как гледаш Алекс и как гледаш мен.От далеч си личи, че много я харесваш.А и чувствата ви може да станат взаимни.Просто трябва да й кажеш, не да увърташ. А колкото до нас, ние ще си останем приятели и това е най- важното.
Д: - Искаш да кажеш, че...ти...знаеш за чувствата ми към Алекс.Виж щях да ти кажа.Но, просто не знаех как.
М: - Спокойно, аз така или иначе не ти се сърдя.А сега ми кажи ще й кажеш ли или не?
Д: - Незнам.Може би ще ми трябва още малко време, за да помисля.А й да не забравяме, че тя ми е сестра!
М: - Доведена скъпи!Тя ти е доведена сестра!Е хубаво, аз ще тръгвам.А ти си почини, и не забравяй да помислиш!
Д: - Хах, няма споко. Чао!
М: - Чао!

След като Мая излеза Алекс не влезе.Явно е отишла да вземе нещо за хапване или за пиене.Стоях сам в стаята и се чудех какво да правя. Главата ме болеше много.В този момент влезе доктора и единият от учителите.

Д-р: - Така, имаш мозъчно сътресение.Трябва да си почиваш. Според мен, трябва да се прибереш вкъщи.
Д: - Какво? НЕ! Няма да стане!Оставам тук!
У: - Обясни ми кой го направи?
Д: - Трент и неговите приятели!
У: - Ей, я да не говориш такива лъжи за Трент!Всеки път Трент ти е виновен за всичко.Дръж се малко като мъж и кажи истината.
Д: - Ама...това е истината.Не си измиалям кълна се.
У: - Ооооо, лъжи не ми се слушат. Аре да излизаме, че вече ми писна от тоя.

След като излязоха за малко щях да се разплача.Ама да съм честен,не съм очаквал никакво разбиране от страна на учителите.Все пак баща му е най-големият спонсор на училището ни.Нито директора нито пък учителите биха си позволили да изгубят такава златна мина.