Да се влюбиш в сестра си

Седемнайдта част

Днес станах рано, защото бях на училище.Тъй като Алекс е болна, си остана вкъщи.Днес също така ми беше и изпита по кормуване. Цяла седмица учих за тови изпит. След като казах чао на Алекс излезнах от нас и се запътих към училище.След около 15 мин.вече бях там.На входа ме чакаше Симон. Видях го да ме гледа с мазна усмивка.

С: - Хеййй,как си?Как е гаджето ти?Защо не е с теб?-тази шибана усмивка не слиза от лицето му, защо?
Дж: - Ам....добре съм, мерси.Алекс не е тук за защото....ам болна е! - говорех доста не сигурно.
С: - Нима е болна?Или просто се наслаждава на спомените от снощи!-мамка му!Вярно вчера Алекс беше на някакво парти до към 00:30.ЧАКАЙ, КАКВО?ТОЙ КАКВО НАМЕКНА ТУКУ ЩО?
Дж: - Моля?Какво толкова е станали?
С: - Ами да кажем, че сме на едно мнение вече!
Дж : - Мнение ли?! Какво мнение?!
С: - За това че гаджето ти се чука, божествено!-е това вече ме разби.

Симон влезе вътре, защото звънеца би.Но аз нямах намерение да влизам.Първоначално мислех да се прибера,  и да говоря с Алекс. Но после се отказах.Исках да отида някъде където ще бъда сам със себе си.И ще мога да помисля на спокойствие. Отидох до любимото ми място.До едни скали, с гледка към океана.Беше прекрасно, чувах само океана и нищо друго.

Когато погледнах телефона си видях, че съм седял тук близо три часа.Реших да поговоря с Алекс. Може би е била пияна.А може просто връската ни да не става. Ще поговорим и всичко ще се уреди.

Тръгнах към училище, защото на там ми беше маршрута.Щом стигнах се спрях и се скрих зад едно дърво.Не исках да гледам болеше ме много.Видях Алекс да се натиска със Симон, пред училище. Какво, нали уж беше болна, сега какво стана.Явно варианта да е била пиана отпада, гадост.

Сложих си качулката и се запътих по най-бързия начин към вкъщи. Но Симон ме види.И тогава аз се обърнах.Алекс продължаваше да го целува.Но щом ме видя... направо пребледня.Стресна се това ди личеше.Аз от своя страна, погледнах  и двамата с гаден поглед и се затичах към вкъщи. Не осъзнавах как сълзи се стичат по бузите ми.Но не ми пукаше бях наранен.И това беше най-важното сега за мен.

Щом се прибрах се качих в нашата стая с Алекс и започнах да си опаковам багажа.Не знаех къде ще отида.Или какво ще правя, но нищо.Не мога да продължавам повече.Туй като нашите ги нямаше ми беше по-лесно да си тръгна. Просто им написах писмо.Преди да тръгна бях си извикал такси. Когато излезнах то вече бе там. Щом се качих видях някой да тича след колата.Това беше Алекс. Опитваше се да ме спре.Но вече бе твърде късно!!!