Една друга истина [Vkook]

_||_

Ким Техьонг бе приет в най-големият и единствен дом за деца в града.Родителите му го тормозеха ежедневно и просто един ден той не издържа и съобщи на социалните за тормоза.

Тъкмо се настани и те го извикаха да го разведат и да му обяснят всичко тук.

-Сега насам са баните след часовете по физическо.Натам е...
Момчето слушаше внимително и опитваше да запомни всичко от до.
-Натам какво е?-посочи лявото крило.
-Там е забранено да влизаш.Иначе директорката ще  накаже, както и теб така и мен, сериозно.
-Да ама защо не може.
-Там са болните деца Те.Никой не трябва да ходи при тях без разрешение от директорката,учител,сестра или ако се разболееш.
-Ок.
И така Те бе повече от заинтересован какво се крие там.Човекът го разведе и продължи да му обяснява,но нашият герой бе прекалено заинтересован и мислеше как да влезе в забранената зона.

След дългата обиколка,той просто си легна.По едно време коремчето му каза да го нахрани.
-Ммм слушам и изпълнявам заповеди сър.-
каза насмешка Те и се изправи тръгвайки към бюфета.

Когато реши че е време да отвори вратата той го направи ,но пред него стоеше едно по-ниско момче с около половин глава с шокиран поглед.

-Хей и ти ли си на нощна закуска.
Момчето не отговори.
-Хайде де отговори ми.
Как се казваш.
Момчуто прадължи да мълчи.
-Ясно поне кимай.Ескаш ли да хапнем заедно.Ще е хубаво да имам кочпания за любимото ми занимание.
Момчето кимна.
Влезнаха по-навътре към солената храна.Те си взе от яденето което най-много му харуса.Непознатият го гледаше любопитно как би изял толкова много хряна.Седнаха на масата.Те ядеше от единият чийзбургер който бе взел,а мълчаливкото си ядеше салатата.
-Искаш ли да разкажа малко за себе си,за да се отпуснеш.
Получи кимане.
-Ами нашите ме пребиваха за шяло и нещяло и просто само баба ми остана която ми беше опора,но тя почина и останах сам.Накрая просто не издържах и се обадих на соцялните и те ме преблаха.
Момчето го гледаше с интирес.
-Ти ходил ли си в лявото крило.
Получи положителен знак.
-Какво е там?Как изглежда?
Изведнъж момчето го издърра и го закара в лявата част на сградата в неговата стая на балконалСлънцуто тъкмо бе започнало да залязва.
-Какво правим тук?
.
.
.
-Това е моята стая.-каза засрамено момчето.
Те се опули насреща му.
-Т-ти си от болните деца-момчето наведе глава и бе на път да заплаче-така де няма проблем ще бъдем приятели,нали?
-М-може би.