Една друга истина [Vkook]

_|||||_

2 месеца по-късно

Кук трясна вратата силно.Беше много ядосан.
Тъкмо се връщаше от преглед.Психолога каза,че нашият младеж не трябва да общува с никой иначи това би объркало гласовете в Кук.

Разбира се той не би направил това което му казва психолога.
"Психолог,психолог,по скоро на него му трябва"помисли си момчето.
"Прав се Кук"каза Чим.
"Ти ще млъкнеш ли.Писна ми от теб.Само влашаваш нещата."
"Кук помниш какво стана последния път като ми се развика"момчето преглътна подсещайки се и кимна.
"Тагова спри и ме слушай"
Продължиха да вървят в мълчание докато телефона на Кук не звънна показвайки му че има известие.

Те:
Кук какво се правиш?

"Не отговаряй!"

Кук:
Нищо.Сега се връщам от лекър.
Ти?

Те:
И аз нищо.
Как мина.

Кук:
Повече те имат нужда от лекър отколкото аз.

Те:
Да в повечето случаи е така.:D

Кук:
Какво е това:D

Те:
Погледни на страни.

Кук го послуша и видя огромна усмивка сещайки се за тази на Те.

Кук:
Ооо,какво е сладко.

Те:
Ти си по-сладък<3

Кук:
А това какво означава?

Те:
Нищо особено.Тази вечер ще ходя до бюфета в 21:30.Ще дойдеш нали?

Кук:
Разбира се.

Те:
Ок до тогава тогава.

Бюфета бе перфектното място за двамата.Обичаха да се хранят заедна.Колкото да Чем.Той все повече и повече отслабваше когато Куки е с Те или когато месле за него.

Двамата се срещнаха и седнаха на столавете ядяйки вкусните продукти които си бяха избрали.

-Куки ти какво мислиш за това дали има дяволи и ангели.
-Не знам мисля че да но всеки е изпратен с разлечна цел.
-М!А ти какво чувстваш че са гласовеге ти.
Кук замръзна на място.Не се бе замислял за това.Но наистина не знаеше.
-Не знам.
-Кук добре ли си?
-Те нещо не ми е добре.
-Защо не ми каза.Ще те заведа в стаята ти.
-Те главата ме боли.Многа боли.
-Кук искаш ли да извикам лекар
-Н-н-не.Те пречернява ми.Т-те...
Кук залитна и припадна в ръцете на Те.
По-големия се изплаши.
Вдигна га на конче и го заведе до лекаря.
Д-р Хо-Ши бе японец.Бе добър лекър.Справяше се добре в напрегнати ситуяции.
-Г-н Ши моля ви помогнете му.
-Как се случи бе дете.
-Не знам просто каза че го боли главата пребледня и припадна.
-Добре ти илез аз ще се оправя.
Те беше изпратен да чака пред болничния кабинет.
Страхуваше се че щеше да загуби единствения човек на когото държи в този живот.