Една друга истина [Vkook]

_||||||||_

Кук се събуди.Огледа се и се изправи.Те отиде при него със следи от сълзи.
-Те,какво е станало,защо съм тук?И защо плачеш?
-Няма нищо Куки ела да гледаме залеза през твоя балкон.
-Ам,но...добре хайде.
Те го задърпа.Когато стигнаха седнаха на столовете и се загледаха.
-Те какво е станало защо пак плачеш?
-Нищо Кук,нищо.
-Те!Погледни ме.
Те не го направи.Не можеше да го погледне.Не искаше да го товари още.Искаше само да му помага.Но явно бе далече от истината.
-Техьонг казх нещо.
Кук хвана лицето на Те и го обърна към себе си.Хвана го в шепите си и просто стоеше и го гледаше в блещящите му,от сълзите, очи.Те просто го хвана и го прегърна силно.Не искаше да го изпусне.Не искаше да си отиде.Искаше да е до него.Искаше и двамата да са един до друг.
-Те не плачи просто ми кажи и ще ти улекне.
И той си изля всичко.А Кук го гледаше.Слушаше го как говори за това че той ще умре.Когато свърши Те го погледна и видя една от онези изящни и красиви усмивки на Чон.Толкова нежда толкава красива.Толкова.....пълна с надежда.
Те отново го прегърна.
Кук реши малко да го разсее.Започна да пее.Гласът му нежен и омаен накара Те да се унесе в сладък сън.Сложи го в лаглото.Той легна до него.Зави ги и заспаха заедно.