Досиетата Лудост

Скелетът печели

Бяха останали само два часа до края на училище. Децата се забавляваха в междучасието преди да бие звънецът за последния час. Когато го чуха те се затичаха с бясна скорост към стаите, за да по бързо да свършат... но не очакваха, че днес може и да не си тръгнат от училище...Часът започна... но нямаше учители в никоя от стаите. Всички класове чакаха. Някои решиха да си тръгнат, но като стигнаха изхода, вратата беше заключена, както и задната... Изведнъж от директорския кабинет се чу силен мъжки глас, но не бе призрачен...

- Хахаха. Не си и помисляйте да си тръгвате! Всички оставате ТУК!

- Ама че... Директора ни се смахна тотално. После се чудим що ни се падат умопобъркани учители. Хахаха!!!

Всички говориха оживено. Изведнъж, като се вдигна зелена гъста магла, се чуха два звука... единият от резачка, а другия бе писък... Мъглата се разсея и... и видяхме два трупа на ученици, а на стената пишеше "Изяще труповете и ще намерите ключа за изхода".

-Баси! Това да не е някаква шега?!

Едно дете се осмели да говори с директора:

- Директоре, ние да ви приличаме на канибали?

-Искаш ли ти да си вечерята ми?

-Хахаха! - изсмя се момчето иронично. - Ние сме петстотин! Вие сте един...Искате ли вие да сте нашата вечеря?

-Хахаха! - беше ред на директора да се изсмее иронично. - Момче... Младо момче. Не можеш да ме заплашваш... Изядете ли ме няма да можете да излезете и ако не искате да умрете, ще се изядете!

-А ако предпочетем смъртта? - заяви момчето сякаш бе напълно готов да стисне ръката на Смъртта само и само да не се превърне в чудовището, в което всеки човек се бои да не се превърне.

-Ще видим тази работа! - усмихна се зловещо директора. - Имате 24 часа. Избирайте - свободата или смъртта!

Всички се шашнахме, но и не искахме да станем канибали, нито да бъдем изядени. За това се сетих да се качим на покрива и да скочим. Но първо трябваше да вземем някои неща от кабинетите по химия, музика, биология и физкултура. Качихме се на покрива и плана се изготвяше... Смесихме някои вещества и стана пяна и я спуснахме най-долу да падне, после спуснахме и въжето, но първо го закачихме за скелета от биологията и го използвахме като кука. Чудите се защо трябваше да ходим до кабинета по музика? Ами... не бе достатъчно зловещо за това все някой трябваше да свири страшна музика като по филмите... Тъкмо започнахме да слизаме един по един и изведнъж скелета оживя, върза ни с въжето и ни бутна от покрива. Споменах ли, че училищната сграда бе с шест етажа? Е ами... умряхме си девствени... е ами повечето от нас... ХАХ!

След това видяхме като духове как скелета грациозно като балеринка стигна до кабинета на директора. Щом директора го видя ни се изплаши, ни нищо. Просто го гледаше, все едно някоя птица е прелетяла през прозореца... Тогава скелета бутна директора и той застана с лице към прозореца. След малко скелетът здраво го ритна отзад и той така скочи през прозореца, че се просна като метеорит на земята.