Беше тъмно навсякъде. Небето беше от най тъмно синия нюанс и обсипано с над милиарди звезди. Движех се нагоре със скоростта на светлината почти. Дааам... отивах в космоса с моя колега. Предстоеше ни да разкриваме тайните на открития Космос. Когато вече минахме термосферата бяхме в космоса, но изведнъж от нищото ракетата ни се разпадна и ние изкочихме от него. Той тръгна да лети на парчета като метеорити, но слава богу вече бяхме достатъчно далеч от Земята.
Нямаше да имаме достатъчно кислород. Дали? Но ние не се реехме. Когато паднахме от разпилялата се ракета, стъпихме вурху нещо. Всякаш имаше пътека. Но бе невидима. Тръгнахме бавно напред и на всяка стъпка се оформяше блестящ светло син прах, след което изчезваше. За първи път виждахме нещо подобно. Решихме да тръгнем след невидимата пътека, незнайно къде ще ни отведе.
Видяхме пред нас една планета, да струваше ни се близо, но не бе. Добре, трябваше да продължим да вървим, поне да стигнем някъде. Вървяхме много дълго и бяхме много изморени.
-Стинхме ли вече? - попита Дерек.
-Млъквай ти казах, това вече го повтаряш от една светлинна година. За Бога.- отвърна Майкъл.
-Не е вярно. Само от десет минути. Ааббе загубихме се в космоса и ти забрави, че си учен. Глупак.- Дерек.
-МОЛЯ! Я млъквай..! Твоето мрънкане е като цяла вечност -Майкъл.
-Ама ти си ми сърдит, но не за това нали, а зааа... -Дерек.
-МЛЪКВАЙ!-Майкъл.
-Ама ти наистина си ми сърдит, че излязох на среща с бившата ти. Нали?-Дерек.
-Нее не е вярно! Как ти хрумна това?! Казах ти, че вече сме разделени. Нямаме чуства вече един към друг.-Майкал.
-Моля... значи... добре... но тоогаваа ама за какво си ми ядосан? -Дерек .
-Защото... ЗАЩОТО изяде поничката ми...-Майкъл.
-Брат, ма ти сериозно ли? -Дерек.
-Млъквай. -Майкъл.
Спряха с разговора, защото пред тях вече се изобразяваше планетата, към която се бяха насочили от преди една светлинна година космически казано, но те вървяха повече от 20 минути. Планетата бе в странна форма, не бе сферична, не бе и кръгла, а петоъгълна. Сякаш нещо приближаваше към тях, защото невидимата пътечка се разстресе. Изведнъж пред тях изскочи...
YOU ARE READING
Досиетата Лудост
HumorИскате да навлезете в един нов свят, в който всичко е различно? Където не ви е нужно да търсите логика? Е дошли сте на правилното място. Тук е нужно само да четете, а не да го разбирате. Само да се забавлявате, а не да се задълбочавате.
