Джимин изохка от силната болка.Юнги го беше хванал за врата и го душеше.Погледна го право в очите.Риши малко да си поиграе.
-Пак ще те нарисувам със собствената ти кръв.
Изсмя се в очите му.
Пусна го и му сложи белезници.Задърпа го към неговата стая.Сега Джимин щеше много да си изпати.
-Гладен съм и ще ида да ям.До тогава ти да си си махнал всички дрехи и да ме чакаш.Джимин преглътна тежко.
-Ами ако не искам.
-АКО НЕ ИСКАШ ЛИ?!?ЕЙ ШИТНЯ МРЪСНА НЯМА ИСКАМ НЕ ИСКАМ КОЛКОТО ПОВЕЧЕ УПОРСТВАШ ТОЛКОВО ПО-МЪЧИТЕМНО ЩЕ УМРЕШ.иначе ти избирай.
Излезе тряскайки вратата.
Отвън стояха Хосок и Чонкук
-Идвайте на вечеря кво ме зяпате.
-Д-да шефе.
След като седнаха на масата,готвача Джин им сложи да ядат.
Х:Та от къде каза ме го познаваш?!
К:Кой познава?!?
Ю:Пак Джимин.Не помниш ли Хосок,когато бяхме малки.
Х:А ето от къде.
Когато бяха малки Хоби,Юнги и Чим бяха най-добри приятели.Докато Чим не изчезна след смърта на родителите на Хоби.
Ю:Но какво иска от нас след толкова време?!?Хубавото е че не ни позна.
Х:Малко ме позна.
Юнги издиша ядосано и нервно като остави вечерята си и отиде при Чим.Сега щеше да се разбере всичко.
YOU ARE READING
My Killer{BTS Horror Story}(ЗАВЪРШЕНА)
HorrorТова е история която ще ви разтърси из основи #7-horror #9-horror #96-bts #2-horror #11-bts