My Killer{BTS Horror Story}(ЗАВЪРШЕНА)

34

През вратата влезе...-....Джимин?

-Какво искаш?

-Трябва да ти кажа нещо.

-Какво?

-Истината.

-Ха....сети се.Ако обичаш излез не желая да те виждам.

-Не е твой изборът.

-ДЖИМИН МНОГО МЕ ДРАЗНИШ.

-МЕН НЕ МЕ КАСАЕ СЯДАЙ И СЛУШАЙ.

-Добре нека така бъде.Но след това ще се махнеш от живота ми.

-Не обещавам.

-По-живо че пуснах корени тука.

-Добре накратко единственият ти верен приятел бе Хосок.Джин работеше за Намджун.Кук с Те са заедно и помагаха на мен и главно това е истината.

-А защо те прагиха?

-Защото знаеха че се познаваме.Знаех че от малък ме обичаше.Знаех че забраняваше на Хоби да ме целува защото ревнуваше.Изчезтах защото ме отвлече Мина,твоята колежка,обаче избягах и отидох в полицията и съобщих че са убили родителите ми и че са ме отвлекли.На рождения ми ден ги загубих.Няма да забравя как мама беше приготвила наполувина тортата.Облечена в любимата си рокля спецялно за мен,лежаща и удушена на пода,пронизвана многобройно в корема.Няма да забравя татко.Облечен с пижама...хах...мразеше офицялните дрехи....но този път висеше обесен на въже спускащо се от тавана.Няма да забравя как вените му все още изпускаха кръв.Няма да забравя как виках,как крещях,какво преживях как ги свалих и погрубах в задния двор,как се молех на Господ да ги прибера при себе си,как ме удариха в гърба и паднах в бесъзнание,как бях в празна стая и ме измъчваха,как избягах и станах полицай.

-Джимини.....аз....съжалявам......моите родигели също бяха умрели по ужасен начин.

Джимин вече плачеше и пак не можеше да се спре.Юнги го прегърна и погали по косата.