Пътя на съвършенството / The way of the perfection¦¦временно спрянদ

3 Глава - ¿Вземи пример от тях?

Субудих се, този път не от до болка познатата мелодия на алармата, а от обаждане. Кой нормален човек ще ми звъни в пет и половина - сутринта? Вдигнах телефона и ми се прииска, да не бях.

^ Разговор ^

Катя: Ало, скъпа? - защо аз, защо? С какво съм го заслужила... - Вал, Вал... тук ли си?
Валентина: Не, на Марс съм, защо питаш, да ти донеса ли сувенирче...? - тя, тъкмо тръгна да ми отговаря, а аз я прекъснах. - Катя, пет и половина, сутринта е и имам няколко въпроса: Първо, защо си будна? Второ, защо ми звъниш? И трето ти да не се побърка? - с всеки следващ въпрос, повишавах тона си, като се опитвах да не си затварям очите, защото усещах, че ще заспя.
Катя: Ако, не беше важно, щях ли да ти звъня? - това е риторичен въпрос, нали? - Имам огромен проблем, ще ми помогнеш ли?
Валентина: Казвай... - нямах намерение, да и обяснявам какво означава "огромен проблем", така че просто я оставих да говори, голяма, голяма грешка!
Катя: Нали, ти представих новото момче - Майки? - споменах ли, че мразя, когато Катя се влюби? - Е ами, сега си стоя пред гардероба и се чудя, какво да си облека, че да му хареса?
Валентина: Какво ще кажеш, да си облечеш униформата, защото след час и нещо, сме на училище! - изсмях се, и побързах да се сбогувам с нея и да затворя телефона.

Нямаше смисъл отново да се опитвам да заспя, понеже след няколко минути без това трябва да ставам. Станах, измих се, облякох се, гримирах се, оправих косата си, и вече бях готова. Взех телефона си и започнах да разглеждам социалните си мрежи, да чета съобщенията от феновете ми, докато слизам по красиво извитото стълбище и се настанявам на масата.

Лусила: Без телефони на масата, Валентина! - каза остро жената, която дори не забелязах.
Валентина: Извинявай, кръстнице, добро утро, как спа? - показах загриженост към нея.
Лусила: Яж по - експедитивно, колата те чака, не закъснявай! - не обърнах, особенно внимание на думите и, все пак, вече бях свикнала, поразрових се в чинията си, сбогувах се с кръстницата ми, и се качих в колата.

Пристигнах в двора на училището и се запътих към същинския вход на Black South College, видях приятелките ми, и отново се отчаях от животите им. Малена успокояваше Катя, докато гледаше как Агустин си говори с Каролина. Нямах друг избор, освен да отида при тях:

Валентина: Какво става? - попитах, не чак толкова заинтересовано.
Малена: Няма, да повярваш... - започна, да разтяга локуми Малена!
Валентина: Ако ще казвате, казвайте! Катя, защо изглежда, като все едно си е счупила нокътя? - за да ме разбират, трябва да говоря, явно на техния език.
Катя: По лошо е! - зачудих се, кое е по - лошо за Катя, от това да си счупи нокътя - Майкъл си има приятелка! - каза разочаровано, рижавото момиче срещу мен.
Валентина: Гадже ли? - казах, след като вече осмислих думите и, явно вчера е забравил, да ми я спомене.