Пътя на съвършенството / The way of the perfection¦¦временно спрянদ

1 Глава - ¿Новия ученик в класа Ви?

Валентина
Сутрин, шест часа, дразнещият звук на нещото наречено аларма отново пронизва ушите ми. Нямам друг избор, освен да стана и да се запътя към банята. Там извършвам всичките си сутришни дейности, след което се насочвам към дрешника ми, за да извадя униформата си - минусите да си в най - елитното училище в цяла Аржентина. Вече облечена се настанявам на тоалетката си, започвам да нанасям грима си. След като вече съм готова, се поглеждам отново в огледалото, търсеща възможно най - малкото несъвършенство по себе си, както почти всяка сутрин, не откривам такова, отивам до симпатичната си нова чанта на Chanel, от която изваждам телефона си. Имам стотици съобщения от Катя и Малена. Отварям първо съобщенията на Малена, защото попринцип са една идея по смислени от съобщенията на Катя, които са от сорта - Кои обувки да си сложа? Златната или сребърната гривна....? - Малена ме пита дали ще ходим заедно на училище, тогава в главата ми светва червената лампичка, Руджеро трябва да ме чака долу, отговарям по възможно най - бързия начин на Малена, че няма да ходя с тях и се забързвам, за да излезна възможно най - бързо от стаята и да спестя на Руджеро разговора с кръстницата ми.

Руджеро
Чакам Валентина от около десет минути, затова реших да звънна на званеца. Отвори ми прислужницата и ми каза, че приятелката ми трябва да слезе всеки момент. Чух гласа на кръстницата и, която ме извика.

Лусила: Руджеро! - каза тя с типичния и леко строг глас.
Руджеро: Добро утро, госпожо Бенсън! - усмихнах и се, а тя ми отвърна със същото. - Валентина, тук ли е? - при изричането на тези думи, чух как токчетата на приятелката ми се удрят в стълбите, на извитото стълбище.
Валентина: Тук съм, ще тръгваме ли? - каза Валентина задъхано, а аз и кимнах. - Чао, кръстнице!
Лусила: Няма ли да закусвате? - попита кръстницата и.
Матео: С удоволствие, но ще закъснеем, хайде скъпа! - хванах ръката на приятелката ми, и я поведох към входната врата.

Валентина
Излезнахме от имението и тръгнахме към училище, както винаги водихме някакви общи разговори. Колата паркира пред училището и Руджеро побърза да дойде да ми отвори вратата, аз излезнах от колата и всички погледи на моите съученици, които според мен са повече като животни в хабитат, се съсредоточиха върху нас. Тръгнахме напред по пътеката, която води до входната врата на училището, видях най - добрите си приятелки, а в момента, който и те ме видяха се затичаха към мен.