Пътя на съвършенството / The way of the perfection¦¦временно спрянদ

5 Глава - ¿Твоя живот е перфектен Вале, ти нямаш проблеми?

Валентина

Бях будна прекалено рано, дори за мен и изслушвах хилядите гласови съобщения с извиненията на приятеля ми.

Руджеро е с много... интересен характер, умее да се държи добре, но винаги я има и лошата страна в него. Първосигнален е, точно като мен, но аз мога да се контролирам, а той, колкото и да се старае да го прекрива е прекалено емоционален.

Понеже вече бях будна, реших направо да се приготвя и да сляза на закуска.

Приготвих се изненадващо бързо, а навън все още църеше непрогледният мрак, което означава, че мързеливите слуги на кръстницата ми най - вероятно още са сгушени в топлите си завивки. Нищо не ми коства, да отида, да проверя, така че сега откривам себе си слизаща по многобройните стъпала.

От стълбите се виждаше фигурата на кръстницата ми, която стоеше на дивана и гледаше нещо, което аз не можех да видя.

Приближих се, като още не можех, да видя, какво държи в ръцете си, но чух, че си мърмореше нещо.

Лусила: Ти си виновна, само ти... трябваше да си държиш езика зад зъбите!

Говореше тя на нещото, което държеше, а аз я гледах и не разбирах, какво и става почаках няколко минути и я заговорих.

Валентина: Добро утро, кръстнице! - поздрави я, а тя се стресна, скривайки нещото в ръцете и.
Лусила: Защо си будна, толкова рано? - погледна ме, с типичното си сърдито изражение.
Валентина: И аз щях да те питам същото, защо си будна? - зададох въпроса си, а тя ме погледна с повдигната вежда и се изсмя.
Лусила: Моля? Валентина, не съм ли те научила, че на въпроси не се отговаря с такива! - смъмри ме и се хвана за главата. - Главата ме заболя от глупостите ти, отивам си в стаята, закусвай и тръгвай!

Заповяда ми русата жена пред мен и токчетата и започнаха да се удрят, с всичка сила в пода. Тази сутрин беше по - раздразнителна от обичайно, какво ли държеше? Е, каквото и да е било, я изнервя, а аз ще разбера, кое е това нещо.

След като си поговорих на ум със самата себе си, се запътих към кухнята. Готвачката я нямаше, каква изненада само... Отворих хладилника, беше пълен. Пълен, но нямаше нито една готова храна. Имаше само продукти. Аз? Аз ли трябва да си сготвя нещо? Хахаха, да, каква хубава шега! Сигурна съм, че ако бях се опитала, да готвя, щях да съм съвършенна и в това, но имам и по - важни дела, за вършене!