Love from the first note

Ново начало

Най-накрая кацнах в Сеул. Бях готова да се срещна със съдбата която избрах. И без страх грабнах куфара и тръгнах напред.
Бях на входа и забелязах човек който държеше табела с моето име. Аз отидох при него, а след това човека без да пророни дума изкара от някъде моя снимка и ме хвана за ръкат. Той ме заведе пред един микробус на който му бе отворена врата. Аз се качих и страни мъж който приличаше на нашите бадки затвори вратата. Автобуса си личеше, че вътре са пътували хора или по точно мъже. Заради силната миризма на мъжки пърфьом, а по рафтовете и на последните седалка имаше всякакви дрехи и чанти. Аз седнах на една седалка от лявата страна до прозореца където мъжкия пърфьом бе по различен. Ние потеглих ме, а шофьора не проронваше и дума.
Скоро стигнахме до една оживена улица. Той спря автобуса и ми отвори врата. Аз излязох от автобуса, а пред мен стоеше студиото BigHit в целия си блясък. От него се чуваше музика и някой пригласяше на песните. Отидох до врата, хванах дръжката да я отворя, но нещо ме спираше да вляза. Затворих си очите за няколко секунди и отворих бавно врата и влязох. Вътре бе толкова прохладно и красиво. Аз се огледах и видях отворена врата към която се насочи. Почуках и някакъв мъжки глас ми каза да вляза. Това бе оправите на студиото и добър приятел на баща ми на име Тайшен. Той се изправи и ме прегърна тъй като се познавах ме. След това започна да ме разпитва как е бил полета и всякакви други неща.
Когато прикльочихме нашия разговор чичо /така го наричам/ Тайшен ми каза:

-Сега ще извикам една жена която ще те разведе из зградата. И също така ще те запознае с групата, но да не ме изложиш!

-Няма! Спокойно няма да крещя и ще се държа професионално.- казах аз и той кимна, а след това извика една жена.

Жената бе високо с почти троен врат (сигурно защото е като бабите пред блока които са като камери) и тънки крака като клечка. Косата и очите бяха кафяви, но си личеше че са е боядисала. В ръце носеше една гигантска черна папка пълна с листи. Тя ме погледна, но насочи поглед към чичо, а след това му се поклони (поздрав).

-Михай ще я разведеш, НАЛИ!- каза той със строгост в гласа, но ме погледна сякаш искаше да ми каже нещо за нея.

- Разбира се!- отвърна му тя и ме погледна. Сигурно си мислеше „Каква е тая никаквица тук? От къде пък се е взела и какво прави тук?", но за жалост не каза нищо то това.