Love from the first note

Интервюто

РЗТ

Качих ме се в автобуса и Джес започна да ни гримирва за да не изглеждаме като излезли от филм на ужасите.
   Когато Най-накрая свърши с нашето разкрасяване дойде ред и тя да се управи.

Аз седях до нея и я гледах колко е красива и колко много и отива синьото. Беше прекрасна с тъмно синята  полата да коленете, както и с бузата която започва от рамото до лакътя в преливащо синьо.

Тя започна да се гримирва. Слагаше си някви неща дето и на нас ни сложи както и някви сини семки, хаймайтар и др. Нямам си и на представа дали ги казвам правилно, но важното е че на Джес много и отива. А след това когато почна да ги прибира ме помоли да и дам голямата и чанта. Аз и я дадох, а тя си прибра най-спокойно нещата вътре. После извади токчета в някакъв син цвят и чанта която можеше да побере само телефон и няколко банкноти. Аз си знаех чи има токчета.

Когато се бе обула с токчетата, без да иска си сложи ръката върху моя крак докато зяпаше през прозореца. Аз реших да си сложа ръката върху нея, но когато я сложих тя си я махна с извинителен поглед който можеше да разчувства и най-коравата батка.

-Куки спри да си бараш лицето.-каза тя ядосано.-Както и ти Чими!

Тогава и двамата се засмяхме, а Джимин се засрами. Но и на него му бе смешно, тъйкато се усети, че сме ги подслушвали. И за това дойде при нас.

-А вие видяхте ли нещо- опита се да го каже тихо за да не го чуят другите, а ние кимнахме- Но шшт не казвайте на никого! Моля ви.

-Добре- каза Джес като се усмихна.

****

Когато най-накрая стигнах ме, абе бяхме вътре готови отново да се изложим по телевизията. Джес видя, че сме сковани като статуи като тя вчера и реши да танцува и да ни забавлява за да не изглеждаме ужасно грозни на снимките. Не знам как не я бе срам да танцува (уникално) и да се усмихва с перлените си зъбки.

Най-накрая почна интервюто. Както винаги разпитваха Намджун, а аз неможех да спра да си мисля за Джес и нейната кафява къдрава коса, както и дръпнатите и зелени учи които блестяха като елмази, както и смешните физиономии които правеше докато скачаше на токчетата си. Беше голяма откачалка, че по едно време почна да танцува един танц и аз не откъсвах поглед от нея като хипнотизиран. Не че и другите не бяха. Усещах нещо което не бях усещал преди. То бе пеперуди в стомаха.

По късно като интервюто свърши бяхме решени да излезем да хапнем пица или суши тъйкато бе някъде 3 и 30 ч., но бяхме прекъснати от дразнещата секретарка на Чин. Която си личеше, че се дразни от присъствието на Джес. Не че Джес я харесваше, а пък и имах предчувствие че тя бе виновна за излагацията на Джес вчера. Тъй като тя имаше вратите за нищо и ги тряскаше постоянно.

-А още ли си тук?- каза тя с равен тон на Джес.- А и да не забравите, утре имате снимки, тренировка, трябва да почнат и шиенето на дрехи все пак и още други глупости които трябва да свършите. И Дансия ето ти папката със всичко за утре.

-Тя не се казва Дансия, а Джесая. Като си толкоз проста не говори. Толкова ли е трудно да запомниш едно име, а?- казах аз със повишен тон, но тази патка така и не се засрами, а погледна Джес с изпепеляваш поглед се едно тя и е виновна за всичко.- И нея гледай така. Ти не можеш да и казваш какво да прави. РЬЗБРА ЛИ МЕ!...

-Стига Тае. Аз съм тук да слушам и изпълнявам нещата които ми се възложат- каза Джес със смутен глас.

-А сети се къде ти е мястото. Малка пикло такава.-отвърна тя с подбудителен тон, а Джес се разтрои.

-Спри се разбра ли ме? Обиди я! Това не може да продължава така!-казах аз като се упитах да гушна Джес, но тя се удръпна с насълзени учи.

-Това ли е всичко.- попита Намджун като се опита да я изгони.

-Да сър.- каза тя победоносно, като отново погледна Джес право в насълзените изумрудено зелени очи, които даже сега сияеха.

Тя си тръгна, а ние се опитах ме да я успокоим, но тя излезе от сградата натъжена. Аз я последвах, но тя вече се бе качила в автобусчето ни.

През целия път не пророни и дума. Даже и не искаше да ни погледне, сеедноно се чувстваше изоставена, но не бе така. Всички ние бяхме до нея. Но не не искаше.

До края на деня (18:30) стояхме в едно заведени за да ядем.