Love from the first note

Разходка

РЗДЖ

Аз стоях на верандата с чаша кафе и гледах дъжда как се сипе. Изведнъж някой излезе на верандата, но аз се направих че не съм го чула. А след това той се приближи до мен и се опита да си сложи ръката върху рамото ми, но се отказа.

  Минаха пет минути и аз влязох вътре където всички бяха го готови за да излязат. За това аз се качих горе и убляках първото което видях. И то беше: едно черно скъсано дънки, бяла блуза до пъпа и едно дънкено яке което половината от него бе черна мрежичка с бродерия.
   Аз се огледах и взех черната папка която бе на  шкафче, а след това слязох долу. Където всички ме чакаха.  Ние излязох ме от къщата и се оправих ме към автобуса, където бе Джимин.

Пътувах ме към студиото, а Джимин стоеше до мен.
–Е ко стана? С Тае заедно ли сте?
–Офффф- каза аз със злоба в гласа.
–Стига. Знам че сте заедно видях ве да се гушкате- каза той с усмивка при което не издържах.
–А как мина секса с Юи- изкрещях аз и всички ме погледнаха.- А беше ли забавно?
–Стига Джес. И откъде знаеш че го правихме?- попита той с тих глас за да може само аз да го чуя.
–Ами Юи всяка неделя мирише на ужасния ти одеколон. А и после кой според теб я успокои когато скъса те!
–Обоже ти си нейната приятелка. И се чудя защо на нея и звънна.
–Да но ми кажи сега събрах те ли се?
–Да и няма да се разделим повече.
–Хубаво, но, ако разбера че си и направил нещо ще те убия
–Спокойно де.

Вече бяхме в сградата и познайте кой бе там. Точно така тя.

–Е здравейте група. До колкото разбрах първо ще тренират, а след това отивате на снимки. А ти госпожице Принс. Нали така?
–Ти си Принс? - попита учудено Тае.
–Да. Точно така- казах аз с лека усмивка.
–Госпожице Принс, господин Тайшен те вика в кабинета си.

Ние влязохме вътре и се разделихме. Аз се насочих към кабинета на чичо, а те се отправиха към 3 етаж. Аз влязох в кабинета му, а тъпата кучка тясна вратата (явно тая обожава да тряска врати), както винаги.

–Джес имам нещо за теб.- каза Чин и и подаде отново два плика.
–Това да не е каквото си мисля?
–Да това е! И да знаеш може да ти, звънне по всяко време.

Аз излязох от кабинета с усмивка. Най-накрая щях да я видя. След туй се качих на 3 етаж и, седнах на един от столовете. А те си
танцуваха.
  Реших да видя какво точно пише

Писмото:
"Здравей Джес,
Искам да те поканя на сватбата ни с Хюн Су, която ще се състои на 19.08. И те каня не като моя сестра, а като моя шаферка.

П.с. Аз и Хюн Су  искаме да дойдеш една седмица по рано за да ни помогнеш.
Аз ще ти кажа къде и кога ще се състои."

Аз се зарадвах, а след това отворих и видях вътре пари и личен на което пишеше:

За теб от Татко. И да си направиш стаята както искаш.

Оф писна ми, от баща ми и неговото държание към мен. Все едно съм малко бебе и не мога нищо сама...

***
Като стана някъде 14:20 вече бяхме на снимките, а аз бях твърде отекчена. И изведнъж някакъв телефон звънна. Първоначално мислех, че е моя ама бе на RM.
    Той се за тича и вдигна като се усмихна.

Разговор:
–А значи реши да звъннеш, а?-каза Намджун и явно му отговориха.- Значи ще дойдеш. Така ли?
...
–Хубо утре към 19:30 ще те чакам. Нали знаеш къде е.
...
–Добре хубо ще те чакам. Чал.
...

Много искам да разбера с кого си говореше, че чак се радваше толкова много.

***
След като свърших ме снимките се прибрах ме, а Тае пак искаше да му кажа за какво съм сърдита. Но накрая не издържа и се разкрещях:

–ПИСНА МИ!
–От какво ти писна?
–Писна ми от държането на всички ви! От твоето, от семейството ми и от приятелите ми.
–Но защо?
–Защото ми писна да ме контролират и  да се правят че не мога да се справям сама.
–Но...
–Какво но. Ти се държиш с мен като с дете.- казах аз и се разхълцах, но тогава той се приближи и, изтри сълзите ми. А след това ми повдигна брадичката ми и ме погледна право в очите. Тогава видях, че не изпитва съжаление а нещо друго. И изведнъж той ме целуна, а странното беше че му отвърнах.
    След няколко прекрасни секунди аз се откъснах от целувката и се
затичах към вратата. И излязох като се затичах на някъде.
_______________________________________
Сори че не качвам често, но бях забила и нищо не измислех.
Сори но, ще се пробвам да качвам по често.