Роден за да те осъществили (VKook)

Първо Желание - Т/К

Казвам се Джънгкук. Поради дълг от преди 200 години,предаващ се в семейството ми, се случи да стана слуга,на най-ужасният човек на този свят.И това е не кой друг,а именно Ким Таехьонг. Той, заедно с братята си,вгорчават и моя живот,  и този на братята ми. Впрочем, като казвам слуга, не си ме представяйте като някой роб,или слуга нямаща си и хабер от грамотност. Аз и братята ми, Сеокджин и Джимин, сме нормални и образовани хора.Та да се върнем на тримата шизофреници, вгорчаващи живота на мен и семейството ми.Това са: Господарят ми Ким Таехьонг.По-големият му брат Ким Намджун (господар на Сеокджин).И разбира се най-ужасният, средния Мин Юнги,господар на най-невиният ми брат,а именно Джимин!Ако се чудите защо Юнги е с различна фамилия, това е защото е роден от друга жена,която отказала да вземе фамилията.Мразя ги,тези хора!Мразя ги!
Единственият начин да се измъкнем, от съдбата си на слуга е като: 
а)  се оженим за тях или
б) те да подпишат договор,че сме ги спасили в смъртна ситуация.
И двата са неприемливи. Невъзможни!  Разбира се, съществува и несъществуващия трети вариант, в който самия господар може да те освободи.Но това никога не се случва,абсурд.

Та, стига съм се размотавал, че накрая господаря ми ще ме напляска отново с кожения колан. Станах от мекото си, топло легло, и започнах да се оправям.Сложих си дънките,нахлузих си тениската, и се захванах да приготвям закуска за господаря ми. Бъркани яйца с портокалов сок. Заедно с цветя, и с вестника, тръгнах да ги качвам по стълбите. Като стана 8:30, влязох в стаята и оставих таблата на масата.Отидох да дръпна завесите. Поклоних се.

Аз: Добро утро, господарю.

Т: Джънгкук, днес е сряда, нали?

Аз: Да, господарю.

Т: Това какво значи?

Преглътнах. Това никога не ми е харесвало, въпреки че напоследък,почнах да изпитвам отново онова странно чувство. Точно като,когато бях влюбен в него.

Аз: Да ме изчукате, господарю.

Т: Умен, Джънгкук. Сега ела!

Пак преглътнах, и се приближих към Тае. Застанах до леглото, и той ме дръпна в него. Това всъщност беше ново.

Т: От колко години ти поря задника Джънгкуки?

Аз: Някъде от пет години, господарю.

Треперих. Всеки път преди да го направи, треперих. Сега треперих, защото ме беше притиснал. Той бе над мен, а аз под него, върху матрака.

Т: Защо все още трепериш?

Аз: Ти си ужасен, знаеш ли? Отнеми, когато бях едва на 16. Още не бях готов! А най-лошото е, че исках някой специален за мен да ми я отнеме.А какво стана?Отнеми човека неспособен да обича!

Бях се развикал толкова силно в лицето му, че чак заплаках. Той седеше слисън.

Т: Куки аз...

Аз: Не ме наричай така! Загуби правото си да ми казваш тъй, откакто наруши обещанието си, което ми даде когато бях на 11!!

Т: За това, че те задържах близо до себе си ли? Че не мога да те пусна ли? Ти си мой, Джънгкук! И завинаги ще си останеш мой!

Аз: Не съм твой! Аз, за разлика от теб, искам да намеря любовта на живота си.Искам да го изживея, от безуспешни свалки, до романтика която да ме разтопи!

Тогава Таехьонг ме пусна, а аз станах и отидох до вратата. Поклоних се.

Аз:  Приятна закуска, господарю!

И излезнах. Не знам какво ми беше станало, но се радвам че стана. Влезнах в стаята си, и се разплаках. Едно време може с него да сме били приятели, но след като навърши 15, преди няколко години, се промени. Стана ужасен човек, чиято единствена цел бе да ме чука. Погледнах малката си стая, и зърнах една стара снимка, на мен и братята ми. Не съм ги виждал от доста време. Как ли са?

Честит рожден ден magdalena7367
Да си жива и здрава. Сега чети и не ме убивай моля те.