Второ желание - Т/К

196 18 1
                                    

Лежах си на леглото, зяпайки тавана, когато влезе Таехьонг. Не очаквах да го видя тук, но мен кой ме пита.

Т: Намджун и Юнги ще дойдат с братята ти. Приготви спалните на братята ми.

  - Значи да поръчам отровни кобри и отрова за мишки. - Казах аз саркастично. Стори ми се, но мисля че видях Тае да се усмихва.

Т: И мен ли така тровиш?

Аз: Щях да те убия с двете си ръце.

  - Отивай на работа. - рече Тае и излезе,оставяйки ме сам с мислите ми.

Честно да си кажем ми липсва стария Таехьонг.И ако някога го видя отново, най-вероятно ще се върна при него, дори след това да страдам цял живот.

Станах и отидох да си върша работата,когато телефона ми изписка. Имах съобщение от Хоби. Реших да му звънна, че отдавна не сме се чували. Набрах го и на вторият сигнал вдигна.

Аз: Здравей шматко.

Х: Кукии от кога не сме се чували? Няма значение. Утре си идвам за малко.Да се видим! Това не е въпрос, а заповед.

Аз: Хоби, знаеш че...

Х: Ще те отвлека. Онзи Таехьонг още ли ти е любовта на живота?

Аз: Между нас свърши отдавна. Малко след като спряхме да сме гаджета и онези гадни твари ми се лепнаха.

Х: Осещам болката в гласа ти Куки.

Аз: Хоби, това беше човека за който бих умрял, а сега бих го убил...

Х: Още го обичаш.

Аз: Не отричам, но и не потвърждавам. Утре в десет на нашето място, и ако питаш в десет сутринта.

Х: Добре, до утре.

Затворих и въздъхнах, като се заех с работата.

Глт на Таехьонг:

Минавах покрай стаята на брат ми Юнги, да видя до къде е Кук, когато го чух да говори по тела.

К: Между нас свърши отдавна. Малко след като спряхме да сме гаджета и онези гадни твари ми се лепнаха.

Усетих пареща болка в гърдите си.Знаех че е имал гадже, но не знаех че още поддържат връзка. Заболяме сърцето за пръв път от много време.

К: Хоби това беше човека за който бих умрял, а сега бих го убил...

Куки... Обичал си ме. Аз все още те обичам. Заболяме прекалено много,  затова се обърнах и си тръгнах. Отидох в стаята си.Седнах на бюрото, и дръпнах скритото чекмедже, откъдето извадих стари наши снимки с едно писмо.Това писмо,го бях намерил  наскоро в старата стая на Кук. Явно го беше забравил. Реших,че ще трябва  да го отворя в най-скоро време. Прибрах го обратно и върнах всичко на място си.

Роден за да те осъществили (VKook) Where stories live. Discover now