Шесто Желание - Ю/Ч

156 14 1
                                    

Глт на Джимин:

След като с Джин се прибрахме и той се за пъти към стаята си и аз влезнах в моята ме сполетя нещо много лошо. Юнги седящ посредата на стаята с кръстени ръце и тупкащ с крак. Изгледа ме супер ледено и безчуствено и с глава ми даде знак да седна на леглото. Преглътнах и със стени мъки стигнах до там. Седнах и наведох глава от страх да го погледна. Той изръмжа и го погледнах. Щях да се напишкам от страх.

Ю: Къде беше?

Аз: С Джин...

Ю: Навън. Първо в болницата, а после сте яли в едно кафене. Знам това.

Аз: Тогава защо питаш? Чакай малко. Ти следиш ли ме?! Как може?! Ти ми обеща!

Ю: За твоя безопасност е!

Аз: Толкова ли ми нямаш вяра?!

Ю: Не! Не е това.

Аз: Тогава какво е?

Замълчах и зачаках да видя той какво ще направи. Той стоеше и ме гледаше едни десет минути. Накрая на мен ми писна и станах от леглото като махнах годежният пръстен. Минах покрай него и му го дадох в ръката.

Аз: Не искам да те виждам сега.

Ю: Чим...

Хвана ръката ми и ме погледна с онзи жален поглед.

Ю: Съжалявам. Прости ми.

Аз: Трябва бая да се потрудиш за да ти простя. Съжалявам Юнги вече ти нямам вяра.

Отскубнах се от ръката му и се предвижих до вратата, а после я отворих и се обърнах.

Аз: Приятен ден господарю.

Затворих вратата и чух как той вика. Боли ме да много, но няма да оставя децата ми да растат при човек, който не ми вярва.

Разходих се и реших да избягам. Имам скътани пари... Доста при това и реших да замина за известно време. Върнах се в къщата и влезнах при Джин като му разказах какво е станало и какво мисля да направя. Той реши зареди състоянието ми да дойде с мен. Така същата вечер за минахме за Пусан.

Роден за да те осъществили (VKook) Where stories live. Discover now