Роден за да те осъществили (VKook)

Трето Желание - Т/К

Глт на Джънгкук:

Часът бе 9:50, а аз вече бях на нашето място с Хопи-на едно забутано кафене в центъра. Седнах на нашата маса и дойде до мен един господин.

Г-на: Много време мина. Един от редовните ми клиенти изчезна.

Аз: Не бях в града.

Той кимна и след малко ми донесе шокочино. Тъкмо, когато си отпивах от кафето влезе Хоби. Той дойде и ме гушна,заставайки в поза на която мязахме, че все едно се целуваме. След като приключи дългата гушка, се настани  срещу мен. Донесоха му, неговата типична поръчка от преди 5 години. Тогава за последно се видяхме.

Х: Той още ли е зъл?

Засмях се. Въобще не се беше променил.

Аз: Понякога, а понякога сякаш виждам за нано секунди стария ТеТе.

Х: Изглеждаш много тъжен.

  - Благодаря. - казах саркастично

Така прекарахме следващите два часа в говорене и смях. По едно време,той ми хвана ръката.Аз не я дръпнах, а това последва 10 минути по-късно, нахълтването на разгневен Тае, който ме издърпа насила. Натика ме в спортната си кола и  потеглихме нанякъде. Мислех че ще се върнем в имението, но грешах.

  - Къде отиваме? -попитах след час път.

Т: В лятната вила. Реших там да отидем. Събрах ти багажа и ето ни сега.

Аз: Отиваме на най-омразното за мен място!?Защо направо не ме уби?

Т: Това е наказанието ти за сряда.

Аз: Мамка му Таехьонг, какво съм ти направил толкова? Просто искам да съм свободен!

Т: Стана уличница, това стана.

Останах безмълвен.Но не губих време да търся думи. Откопчах си колана и отворих вратата на колата, въпреки че все още бяхме в движение.Скочих и се претъркулих по земята.Остра болка ми проряза ръката,май си я счупих,и малко се ожулих, но нищо. Чух набиване на спирачки. Изправих се и тръгнах. Много ме болеше ръката, крака също.Усещах как се стича кръвта по крака ми, но не ме интересуваше.

Т: Джънгкук, спри!

Чух го да вика след мен. Нали съм уличница, защо се е за грижил за мен. Продължих, но залитнах. Очаквах да падна и да се просна на земята, но той ме хвана. Погледнах го и зърнах загриженост в очите му.

Аз: Не ме лъжи, че те е грижа за мен.

Т: Винаги ме е било.

Аз: Не е така. Ако беше, нямаше да ме изнасилиш. Викаш че съм уличница,когато ти си изнасилвач!Ако те бе грижа,нямаше да ме държиш като птиче в клетка. Щеше да ме пуснеш на свобода, а аз щях да се върна при теб!

Това бе последното което изкрещях в лицето му,преди всичко да стане  черно.